Последната одисея [bg]

„Това е само временен отдих“.

Преди да задълбае в тази посока, най-сетне стигнаха стъпала, водещи нагоре към врата в един от куполите.

Докато се изкачваха, Грей погледна огромната структура.

— Не разбирам. Какво общо може да има между обсерватория и тайна библиотека?

— Всъщност тук е имало библиотека до началото на двайсети век, когато папа Пий Десети преместил съкровища от астрономически интерес от Ватиканската библиотека тук. Включително и оригиналните трудове на Коперник, Галилей и Нютон.

Мария вървеше след монсеньора.

— Затова ли искахте астролабията да бъде донесена тук, в астрономическа библиотека?

Роу погледна назад към нея, докато изкачваше последното стъпало.

— За съжаление, не. Това не е библиотеката, в която трябва да бъде астролабията.

Монсеньорът отвори вратата и ги поведе през малко антре в огромно покрито с купол помещение. Миришеше на масло и полиращ препарат с лимон. В средата имаше гигантски телескоп, насочен под ъгъл към затворения отвор. Цялата вътрешна страна на купола беше облицована с дърво.

Роу потупа приятелски телескопа, докато минаваше покрай него.

— Този стар инструмент е от хиляда деветстотин трийсет и пета година. Десет години преди да се родя. — Посочи в краката си. — В една стая там долу.

Сейчан се вцепени.

— Да не искате да кажете, че сте роден тук? В двореца?

Роу й се ухили.

— Всъщност аз съм едно от децата на папата.

Изумен от признанието, Грей възкликна:

— Какви ги говорите?

Усмивката на Роу се разтегли още повече.

— По време на Втората световна война папата отворил летния дворец за бежанци от нацистката окупация. Както за католици, така и за евреи. Повече от дванайсет хиляди души намерили убежище тук. Включително и бременни жени. Спалнята на папата се превърнала в импровизирано родилно отделение. В леглото на Негово светейшество се родили около петдесет деца.

— А, сега разбирам — рече Грей. — И това ги прави деца на папата.

Роу сви рамене и продължи напред през купола.

— Нищо чудно, че това място все още е мой дом.

Когато стигнаха другия край на помещението, монсеньорът спря при махагонов панел в стената и извади от джоба си лъскава металически черна карта. Върху двете й страни имаше гравиран сребърен символ на корона над два кръстосани ключа.

Папският герб.