Последната одисея [bg]

Същото се отнасяше и за Мария, която се оглеждаше изумена.

— Изглежда е със същите размери и форма като обсерваторията над нас. Само че това тук е от камък.

— Каквото горе, това и долу — напевно рече Роу с намек за усмивка.

Грей го погледна.

— Това е цитат от Изумрудения скрижал на Хермес Трисмегист.

— Esatto. И е напълно подобаващ предвид онова, което ще видите. Хермес е бил гръцки бог, дарен със забраненото познание на вселената. — Роу тръгна напред. — Елате. Ще ви покажа.

Докато групата го следваше, Сейчан забеляза три коридора, водещи в различни посоки. В стените на най-близкия имаше масивни метални врати с електронни ключалки с червени светлини, най-вероятно пазещи съкровища на хиляди години.

Монсеньорът обаче ги поведе по друг коридор към средновековна на вид махагонова врата с обков от черно желязо. Дръпна голямата халка на вратата и я отвори. Посрещна ги светлина на огън и топъл полъх.

Зад прага имаше малка читалня с гоблени. Покрай стените имаше дълги бюра с черни лампи за четене. Четири кресла бяха наредени около стойка за книги, върху която беше поставен голям том, покрит с парче коприна. Зад Стойката пукаше и пращеше малка камина.

Помещението не беше празно.

Отец Бейли стана от едното от креслата. Той беше напуснал групата по-рано, очевидно да вземе някого и да го доведе на срещата дълбоко под двореца.

Мария забърза напред.

— Мак…

Брадатият климатолог остана седнал. Рамото му беше бинтовано и ръката му беше поставена в клуп.

— Дойдохте най-после.

Мария се засуети около него, но Мак я увери, че се чувства по-добре.

— Заредиха ме — каза той и потупа ръката си; явно му бяха прелели кръв. — Чувствам се като нов.

Сейчан беше прострелвана достатъчно пъти, за да знае, че това не е вярно. Намръщването, с което се поизправи мъжът, също го издаваше.

— Нямах намерение да пропусна това представление — добави той.

Бейли се намръщи.

— Доктор Макнаб е единственият тук, който е видял с очите си картата на борда на арабския кораб. Нуждаехме се от потвърждението му.

Грей пристъпи напред, увличайки останалите след себе си.

— Потвърждение за какво?

Бейли се обърна и махна коприненото покривало от книгата на Стойката. Само че не беше книга. Светлината се отрази от голяма златна карта в бронзова рамка. Тя изобразяваше Средиземно море и околната суша.

Мак ахна. Шокът го накара да скочи на крака, напълно забравил за болката.

— Точно това открихме на кораба. — Той се успокои достатъчно, за да се обърне. — Но очевидно не е същата карта. Тази е в много по-добра форма. И астролабията липсва.