Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Винаги прагматична! — усмихна се дяволито. — Но животът не е само това, което можем да видим, пипнем или опитаме. А сърцето? Нима ти решаваш как да отговори? Как си обясняваш вярата, надеждата или любовта?
Плъзна пръст под тънката муселинена риза и докосна зърното й, което я накара да подскочи от удоволствие. Опита се да протестира.
— Хелион! Не мога да философствам, когато ме докосваш по този начин.
— Добре, тогава мисли за това — заповяда й и започна да покрива с горещи целувки шията, раменете, устните й. Ръцете му се опитваха да смъкнат горната част на роклята й. — Искам да те видя гола и тръпнеща под мен.
Тялото й се разтърси от конвулсия при тези думи, сърцето й се качи в гърлото, а кожата й настръхна.
— Вече треперя.
Жестът, с който я погали, бе много сериозен, като че се концентрираше дълбоко в нежния контакт между тях.
— Колко си крехка! Винаги изглеждаш толкова смела и енергична, че забравям колко си малка. Не искам да те нараня.
Изпълни я трогателна сладост и всичките й съмнения се разсеяха. Дори и да не знаеше все още какво й е отредила съдбата, поне знаеше с абсолютна сигурност, че в този момент иска Хелион. И нищо друго да не получи от него, ще й остане това и споменът за днешния ден.
— Няма да ме нараниш — отрони с въздишка.
Хелион хвана лицето й, а палецът му галеше долната й устна.
— Сигурна ли си, Джейн? Това ли е, което искаш?
Даваше й възможност да избяга, въпреки, че чертите му се напрягаха все повече, като че ли щеше да експлодира от желание. В отговор Джейн постави ръка на сърцето му, което се блъскаше като обезумяло.
— Сигурна съм.
Той издаде нисък стон и зарови лице в косите й.
— Кажи го, любов моя. Кажи, че ме желаеш, нужно ми е да чуя думите.
— Желая те, Хелион.
Тонът й бе толкова спокоен, че изненада и двамата. Той изстена и я целуна с нетърпение, докато се освобождаваше от сакото и жилетката си. Скоро ги последваха връзката и ризата. Джейн едва забеляза усилията му — бе опиянена от устните, които сега изследваха извивката на шията и галеха нежно мястото на пулса й.
После той хвана ръцете й и ги положи на гърдите си.
— Докосни ме — помоли с дрезгав глас. — От дълго време копнея за допира ти по кожата ми.
Джейн изкусително раздвижи ръце по добре оформените мускули. Бе очарована да забележи как той задържа дъха си от удоволствие. Да я желае по този начин бе още по-възбуждащо от всеки афродизиак.
— Боже мой! — възкликна Хелион, потърси устата й я зацелува с болезнена нужда.
Джейн се извиваше и триеше инстинктивно бедра срещу възбуденото мъжко тяло. Не бе сигурна какво търси, но искаше повече. С неспокойна нужда раздвижи ръце по раменете му и изстена, когато жадните мъжки устни завладяха шията й.
— Хелион… — задъхваше се, без да разбере защо той удължава мъчението.
— О, любов моя… От толкова време те желая и искам да правя любов с теб, както съм си мечтал нощ след нощ.
Докато й говореше, ръцете му се спуснаха по гърба й, за да развържат връзките. С лекота я освободи първо от роклята, а после и от долната ленена риза.
— Боже! — задържа дъха си, оглеждайки голата й фигура. — Прекрасна си!
Джейн стисна силно клепачи. Зърната й настръхнаха в предчувствие за устата му. Може би заблуждаваше сама себе си, но в този момент наистина се чувстваше прекрасна. Всяка тръпка на силното мъжко тяло, всеки бесен удар на сърцето му я убеждаваха, че я желае. Това възхитително чувствено чудовище я искаше. Нея, Джейн Мидълтън. Усмихна се доволно, но веднага след това прехапа устни, усетила влажна топлина върху зърното си. Хелион я галеше с език, докато от устните й не се изтръгна стон на нетърпение. Вплела ръце в косите му, искаше още и още.
Той задоволи молбата й, облизвайки нежно, без да спира, а тя се мяташе под него в плен на изгарящото удоволствие. Дори не забеляза как сръчните му ръце махнаха чорапите и обувките й. Всъщност, тя самата ги изрита настрана и така позволи на мъжките пръсти неограничена свобода да изследват бедрата й, а после и топлата влага между тях.
Не бе готова за прилива на внезапно удоволствие и нададе вик на изненада, когато усети течна топлина да навлажнява пръстите му.
— О! — изчерви се от неудобство.
Изправен на лакът, Хелион изстена, без да спира да дразни сладкото чувствено място.
— Толкова си топла, толкова си сладка… — мърмореше.
— Аз… — беше й трудно да държи очите си отворени, докато цялото й тяло бе концентрирано във все по-нарастващото напрежение, зараждащо се в дълбините й — не знам какво да правя.
Очите му трескаво проблеснаха.
— Искаш ли да ти покажа?
— Да.