Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Въпреки суматохата из двора и конюшните, имаше известен ред в хаоса, което говореше за проспериращ собственик с ясни идеи за бъдещето. Джейн още не разбираше защо Хелион я доведе тук, освен ако…
Сърцето й трепна от умиление и едва сдържан ентусиазъм. Разбира се, „Лисица и грозде“! Бе чула за това място, когато правеше проучванията си през последните седмици. Както каза и Хелион, бе най-известната странноприемница в областта. Сети се, че веднъж спомена за желанието си да я посети. Сега й се удаваше възможност да разбере как си е спечелила славата. И, може би, да построи собствена странноприемница със същия стил.
— О, Хелион!
Той се усмихна на очевидния й ентусиазъм.
— Доволна ли си?
— Аз… — Джейн се опитваше да се освободи от странния възел, който се формираше в гърлото й — … не мога да повярвам, че си организирал всичко това.
— Не бе толкова трудно, скъпа — увери я сладко.
— Не това — вдигна ръка, — а, че си разбрал колко означава за мен посещението на такова чудесно място, че изобщо си се сетил за моя интерес към странноприемниците. Повечето мъже предпочитат да не обръщат внимание на странния ми вкус. Ще видя със собствените ми очи една от най-успешните, което ще ми е от голяма полза, когато дойде време за моята собствена.
— А… да… разбира се — примигна Хелион. — Знам колко важен е за теб бизнесът.
Сърцето на Джейн омекна още малко.
— Никой друг мъж, с изключение на баща ми, не би помислил подобно нещо.
— Значи не съм единственият. Горд съм, че ме сравняваш с него.
При тези сладки думи Джейн задържа дъха си. После, без напълно да осъзнава какво прави, се наведе към него и целуна бузата му. Може би този мъж струваше повече, отколкото тя си мислеше.
— Благодаря ти, Хелион — промърмори.
Направи го спонтанно, без да помисли за хаоса, който предизвикваше всеки контакт с него в цялото й тяло. Напомни си слабостта, която я обхващаше. Побърза да се отдръпне, но бе спряна от две силни ръце, които я задържаха срещу твърдото мъжко тяло.
— О, не! — прошепнаха устните му в ухото й. — Чаках прекалено дълго да ме целунеш, за да позволя да избягаш толкова бързо.
— Хелион…
Целуна нежно слепоочието й.
— Нямаш си и идея, нали?
— За какво?
— С какво отчаяние искам да усетя устните ти върху кожата си.
Пръстите й инстинктивно се вкопчиха в реверите на сакото му. Лесно бе да си представи огромното удоволствие, което би изпитала… Нейните устни върху неговите, после надолу по шията до…
О, Боже! Джейн неспокойно се раздвижи, изгаряйки от желание.
— Абсурдно е.
— И аз това си повтарям — съгласи се той разсеяно. — Мъж на моите години и с такъв опит не би трябвало да се измъчва нощем в леглото си като ученик, усетил първите си пориви на страст. Нито да има такива възбуждащи фантазии за сладкото ти малко тяло и какво бих направил, ако е под моето…
— Искате ли да отведем конете ви в конюшните, господине?
Мъжкият глас прекъсна магията и показа на Джейн, че са изложени пред погледите на десетките слуги и гости наоколо. Нещо, което бе забравила. В същия момент Хелион се отдръпна с учудващо изчервяване по високите си скули.
— Проклятие! — промърмори. — Май ще трябва да оставим този вълнуващ разговор за по-късно.
По-късно? Джейн прекара език по изтръпналите си устни. Много лоша идея.
Хелион се усмихна изненадано. За Бога! Какво се случи?
Всичко бе започнало добре. След като бяха излезли от Лондон, Джейн се бе показала като склонна, добре разположена спътница. Не само склонна, но и уязвима, когато говореше за семейството и дома си. Дори когато дойдоха в „Лисица и грозде“ го погледна с такава радост, че сърцето му се изпълни с надежда. В този момент си помисли, че е планирал перфектния романтичен следобед.
Разходка из красивите околности. Частен салон в известна странноприемница, където да споделят обяда си в интимна обстановка. В джоба си носеше медальон с негова къдрица, който да й подари в знак на любов. Имаше ли нещо по-романтично? Не трябваше ли да бъде тотално запленена?
Но въпреки всичките му планове и интриги, тя успя да го обърка. Както винаги.
Благодари на Бога, че имаше мозък в главата си, за да не стане някое нещастие. Остави Джейн да го чака в антрето и отиде да говори със съдържателя. Собственикът добре познаваше знатните особи и техните навици и след няколко пошушнати думи и малък подкуп се съгласи на една бърза обиколка из сградата, последвана от частен обяд.
Поне той си мислеше, че обиколката ще е бърза.