Фалшивият годеник

— Предполага се, че съм донжуан, експерт по въпросите на любовта, а не нетърпелив младок при първата си среща. Исках да съм сигурен, че ще ти доставя удоволствие, но в мига, в който те докоснах, бях загубен. Това никога преди не ми се е случвало.

Както се очакваше, неговата разумна Джейн нито се отврати, нито се възгордя от признанието му. Напротив, погледна го с подозрение.

— Трудно ми е да повярвам.

— Защо?

— Защото не съм от типа жени, които вдъхват такава страст у един мъж.

Хелион поклати глава, докато оглеждаше стройната фигура, едва прикрита от тънката ленена риза. Явно по-добре да й го докаже с дела, отколкото с думи, но предчувстваше, че за момента ще трябва да сдържи страстта си.

— Грешиш.

— Хелион, знам чудесно… — започна тя със сериозно изражение.

— Ще ме изслушаш ли поне веднъж? — прекъсна я.

— Е, и?

— Започвам да откривам, че съществува голяма разлика между желанието и страстта — задържа погледа й със силата на волята си. — Едно хубаво лице и изваяна фигура могат да привлекат вниманието на един мъж, но това е мимолетно желание, което лесно се забравя.

— И страстта?

Той замълча за момент, за да премери думите си.

— Няма нищо общо с цвета на косата или с размера на деколтето. Това е чувство, по-дълбоко от необходимост, което кара мъжа да иска да е с една определена жена и друга не може да заеме мястото й.

— И, без съмнение, също е мимолетно — осмели се тя да го предизвика.

Преди час Хелион би се съгласил с нейното твърдение. Страстта, както и всеки друг каприз, би могла да бъде задоволена и забравена. Сега подозираше, че поради някаква причина е преценил погрешно. Не можеше дори да си представи живота си без тази жена до себе си. Само мисълта за това, караше сърцето му да се свива.

— Кой го казва? — поиска да узнае.

— Баща ми, например.

Хелион премигна.

— Баща ти ти е говорил за страстта?

Джейн повдигна брадичка в предизвикателен жест.

— Баща ми е говорил с мен за различни неща.

— Очевидно. — Хелион се замисли за момент за мъжа, който явно бе третирал Джейн по-скоро като син. Беше ли забелязал господин Мидълтън, че неговите усилия са превърнали дъщеря му в необикновена и уникална личност? — И какво ти каза?

Тя освободи ръцете си и ги прибра до тялото си като скромна гувернантка. Хелион стисна зъби, за да потисне желанието си да ги сграбчи отново в своите.

— Предупреди ме, че страстта прилича много, на която и да е природна сила, като бурите и наводненията. Влиза в живота ти без предупреждение и предизвиква голямо сътресение, но винаги оставя разрушения след себе си. Каза ми, че приятелството и взаимното уважение са истинската база на една здрава връзка.

Хелион изруга наум. Нима господин Мидълтън е искал да обрече бедната си дъщеря на студен и безстрастен брак? Не заслужаваше ли тя нещо повече?

— Малко преувеличено — каза внимателно. Ако нещо бе научил от Джейн, то бе, че обичният й баща никога не грешеше. За нищо. — Макар че не ме изненадва. Никой баща не желае да си представя дъщеря си в страстна ситуация.