Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Ще го имам предвид, когато наемам персонал за собствената ми странноприемница.
Тъмните очи проблеснаха предупредително.
— Не.
— Какво? — Джейн примигна изненадано.
— За днес вече достатъчно говори за бизнес. Сега е време за удоволствие.
Без предупреждение я положи на възглавниците и почти легна върху нея. Свали шапката й и я захвърли настрана.
Джейн знаеше, че трябва да протестира. Очевидно Хелион нарочно я бе довел тук, с цел да я съблазни. Но една част от нея не искаше да се оплаква, а да бъде с него. Искаше да чувства тежестта му, да разбере накъде водят тези прекрасни усещания. Искаше ръцете му да галят голата й кожа, да сложи край на болезнената необходимост, която я измъчваше.
— И какво удоволствие имаш предвид?
Той бързо свали фибите, които придържаха косата й и вплете пръсти в нея.
— Решението е в твои ръце.
— Аз решавам?
Изражението на Хелион се помрачи като видя пламналото й лице.
— Смяташ ме за донжуан и мошеник. Не мога да го отрека. Познавал съм много жени, които са ми доставяли плътски наслади. Някои ще кажат — прекалено. А с теб… — бавно поклати глава — с теб е различно.
Нещо в тона му накара сърцето й да подскочи.
— Защо?
— Не мога да го обясня. В началото предполагах, че е заради твоята невинност — призна той. — Не съм свикнал с уважавани девственици, така да се каже. Но колкото повече съм с теб, толкова по-голямо е подозрението ми, че чувствам нещо повече.
Много нежно Хелион поднесе една копринена къдрица към извивката на гърдите й, като предизвика тръпки на възбуда по цялото й тяло.
— И какво подозираш? — думите й бяха едва доловим шепот.
Хелион спря и я погледна притеснено.
— Че те искам. Искам и ти да ме желаеш толкова. Искам да удовлетворя желанията ти, да си щастлива, когато си с мен. Искам те и това ме ужасява.
Джейн отвори широко очи, думите се забиваха право в сърцето й. Опита се да спре издайническите сълзи. Протегна ръце и обви шията му.
— О, Хелион!
Погледът му потъмня, докато бавно се навеждаше към нея.
— Господи, Джейн, ако не те целуна веднага, ще полудея.
— Да — прошепна тя, а пръстите й се вплетоха в златните къдрици, за да го приближат към нея.
Не му трябваше друга покана. Много бавно устните му погалиха нейните, тръпнещи в очакване, преди да се потопят в настоятелна целувка. Джейн изстена, главата й бучеше, а кръвта препускаше с бясна скорост във вените й. Боже, как я възбуждаше! Сякаш усетил някаква несигурност у нея, Хелион отслаби натиска, докато накрая целуваше само крайчеца на устните й.
— Трябва да си призная още нещо.
Все още неспособна да мисли нормално, Джейн преглътна с усилие.
— Какво?
— Когато днес те наблюдавах да обикаляш странноприемницата, имах желание да те сваля на пода и да те любя дивашки.
Джейн се напрегна, тъй като мислеше, че й се подиграва. Интересът й към бизнес делата можеше само да отблъсне мъжете.
— Не е смешно.
— Говоря сериозно. — Притвори замечтано очи, докато леко галеше гърдата й. — Имаше нещо невероятно еротично да те гледам как се превръщаш в господарка на ситуацията. Който е казал, че жените са слабия пол, не те е виждал в битка.
— Това е абсурдно!
Той тихо изръмжа и я притисна към бедрата си, за да усети възбудата му.
— Да ти изглеждам абсурден? — Доволната усмивка, която Джейн не можа да сдържи, виждайки как му въздейства, още повече го разпали. — Когато се оженим, ще наредя да построят специално помещение в близост до офиса ти. Подозирам, че доста често ще го използваме.
— Хелион — тя сви вежди предупредително — общото ни бъдеще още не е решено.
Опасната му усмивка погали предизвикателно тялото й и накара кожата й да настръхне.
— Напротив, зверчето ми, решено е. Без съмнение. От момента, в който се появи иззад онази саксия, съдбата ни бе предопределена. Който вярва в съдбата, би казал, че женитбата ни е била написана на небето.
Джейн задържа дъха си, макар че някаква логична част от нея отхвърли думите като нелепи. „Написана на небето?“ Бе глупаво, разбира се. Но виждаше как я изяжда с поглед, натежал от желание, което се отразяваше и в нейното. Не можеше да отрече, че имаше нещо в този мъж, което пленяваше сетивата й. Дали бе желание, любов или просто лудост, не можеше да каже. Може би и трите заедно.
— Ти също го усещаш, нали, Джейн? — пръстите му продължаваха да изследват деколтето й.
Пое си дълбоко въздух, преди да е признала нещо, за което не бе готова.
— Не вярвам в съдбата. Бъдещето ни се решава от нас самите, от действията ни.