Фалшивият годеник

Въпреки пронизващия поглед, който не се откъсваше от нея, Джейн се наслаждаваше на вкусния обяд. Докато довършваше остатъците от ябълковия пай дори си мислеше как да привлече готвачката на „Лисица и грозде“. Кулинарен майстор като нея щеше да бъде много ценна придобивка за собствената й странноприемница, когато я отвореше. Би гарантирало постоянна клиентела. Можеше да я изкуши, като й купи къщичка, размишляваше тя. Или с обещание за работа на най-големия й син, безработен в момента.

Мъжки смях наруши мислите й. Джейн премигна и погледна към спътника си, който, безгрижно облегнат на мястото си, отпиваше от виното. Отново се напрегна при вида на пронизващите му очи. В съзнанието й се появи образа на полузаспал хищник, готов да се нахвърли върху жертвата си. И не бе сигурна, че иска да се съпротивлява на лова. Надявайки се изражението й да не показва моментната атака на лудост, Джейн остави настрана салфетката и прочисти гърло.

— Мога ли да попитам на какво се смееш?

— Питах се как е възможно такъв малък човек да яде толкова много. Противоречи на всякаква логика.

Не очакваше да чуе това. Страните й се изчервиха.

— О, извинявай. Гувернантката ми винаги ме предупреждаваше да не показвам апетита си. Казваше, че един джентълмен предпочита да вярва, че истинската дама се храни от въздуха. А баща ми пък настояваше, че няма смисъл да харчи куп пари за готвач — французин, ако жените му не могат да се наслаждават на лукса.

Хелион се наведе напред, остави чашата си и преди тя да успее да предвиди намерението му, хвана здраво пръстите й.

— Не се оплаквам, любов моя, — промърмори, като целуваше ръката й. — Напълно съм съгласен с мъдрия ти баща. Въпреки съмнителните възгледи на гувернантката ти, повечето мъже оценяваме жените с добър апетит. Говори за провокираща чувственост.

Сърцето й подскочи, когато той започна да облизва пръстите й. По дяволите, не играеше честно!

— Наистина?

— О, да. И аз вече познавам твоята. — Погледът му я приковаваше. — Същата тази страст ме кара да горя и ми напомня непрекъснато колко те желая.

— Хелион…

— Свърши ли с храната? — прекъсна я с дрезгав глас.

— Да, но…

Думите й се превърнаха във вик на изненада, когато той стана и с едно движение я издърпа от стола й, за да я притисне към гърдите си. Не можеше да се преструва, че не разбира намеренията му. Желанието бе изписано на всяка от прекрасните черти.

— Хелион, момичетата скоро ще се върнат да раздигат масата.

Вместо отговор я заведе до вратата и постави резето. После се настаниха удобно между възглавниците на канапето. Скоро Джейн се видя седнала в скута му, обгърната здраво от силни ръце.

— Никой няма да ни притеснява — обяви усмихнато, доволен от хитростта си.

С всяка фибра на тялото си Джейн усещаше твърдите мускули и мъжкия аромат. Опита се да заповяда на мозъка си да мисли.

— Само, ако разбият вратата — успя да промълви.

Той сви устни, докато я галеше по гърба.

— Отпусни се, любов моя. Освен с отличната си храна, „Лисица и грозде“ са известни и със своята дискретност. Прислугата получава щедро заплащане, за да не разпространява клюки.