Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Докато следваше ентусиазираната Джейн и съдържателя, Хелион си даде сметка, че напълно са го забравили. Трудно за възприемане от човек, който привличаше вниманието в момента, в който влизаше някъде. Не си спомняше друг случай, когато да се е чувствал тъй незначителен. И никога в компанията на някакво момиченце, разбира се. Колко пъти е съжалявал за количеството дебютантки, които се изпречваха на пътя му? Или за многото вдовици, опитващи се да го примамят към женитба? Сега разбираше, че е приемал за даденост несъмнения си ефект върху другия пол. И ако беше някой по-несигурен в себе си, щеше да се обиди от явното пренебрежение от страна на бъдещата си булка. Вместо това, Хелион остави настрана наранената си мъжка гордост, решително и без съжаление.
Този момент принадлежеше на Джейн. Скоро щеше да има възможност да привлече цялото й внимание. И цял живот занапред.
Освен това му доставяше удоволствие да я наблюдава, докато разглеждаше странноприемницата. Напрегнатата, малко непохватна жена, която обитаваше тъмните ъгли по салоните, бе изчезнала. Нямаше я и нервната госпожица, която подскачаше при всеки комплимент. На нейно място се появи една енергична и доминираща жена, която се движеше от едно място на друго с концентрацията на генерал на бойното поле.
Хелион не познаваше тази страна от личността на Джейн, но откри, че го очарова.
В държанието й имаше компетентност, което спечели уважението и на слугите, и на съдържателя. Очарованието й премахваше всякакво неудобство от факта, че обсъждат с жена делови въпроси, запазена територия само за мъже. Чаровен ентусиазъм придаваше красота на деликатните й черти. Хелион забеляза блясък в големите й очи и нежно оцветяване на страните й, когато задаваше безброй въпроси на готвачката — от цената на картофите, до най-добрия начин за съхраняване на брашното.
Внезапна топлина обля тялото му. Джейн щеше да бъде също толкова пламенна и в леглото, обещаваше един перверзен глас у него. Лицето й ще се зачерви от страст, очите й ще потъмнеят от възбуда, а това слабо тяло ще гори от желание, когато бавно и внимателно я направи своя.
Разтърсван от горещи вълни, Хелион се приближи и взе ръката й в своята. Достатъчно я бе споделял за днес. Сега я искаше единствено за себе си. Насаме. Заедно. Да задоволи поне част от напрегнатото желание.
— Господин Паркър, мисля, че резервирах обяд — намеси се с любезен глас.
Плешивият съдържател примигна неразбиращо.
— О, да… извинете — каза и вдигна оправдаващо ръце. — Боя се, че ви забравихме. Не се среща често такъв прозорлив инвеститор, който се интересува от скромната ми странноприемница. Трябва да благодаря на госпожица Мидълтън за приятния разговор.
— Да, наистина, тя е уникална — със собственически жест Хелион придърпа изчервената Джейн към себе си. — И несъмнено много гладна след такава натоварваща сутрин.
Схващайки намека, съдържателят направи знак на две момичета да вземат подносите с храната. След това ги поведе по стълбите към определения за тях частен салон.
Хелион запази мълчание, докато преминаваха през общите помещения и скришом наблюдаваше жената до него. Може би Джейн щеше да откаже да остане насаме с него. Забеляза, че е разсеяна, явно с идеите си за своя странноприемница, разходни книги и печалби.
Въздъхна печално. Трябваше да е доволен, че не се налага да я понесе ритаща и пищяща на гръб, за да обядват. Но откри, че все повече го дразни способността й така лесно да го изхвърля от мислите си. Всяка друга би се притеснила, ако я водеха в частен салон с известен съблазнител, или би била поне предпазлива, дори уплашена. Всичко друго бе за предпочитане пред това безочливо пренебрежение.
Чувствайки се като хищник, който преследва трудна за хващане жертва, Хелион отведе Джейн до вратата, която господин Паркър държеше отворена.
— Всичко е както пожелахте — каза съдържателят, хвърляйки бърз поглед към стаята. Имаше малка масичка със столове и тапицирано канапе до прозореца. — Ако ви трябва нещо, само позвънете.
Хелион кимна с глава, изчака мъжът да напусне дискретно стаята и затвори вратата след него. Най-накрая сами! Усети тръпки по тялото си, но успя да ги заглуши. Първо обяда и после съблазняването… винаги когато обядваха бързо. Много бързо.
С елегантно движение Хелион настани спътницата си на единия от столовете, а после зае своето място. Започна да отхлупва множеството блюда, наредени върху ленената покривка.
— Да видим, с какво мога да те изкуша? Пъстърва в крем сос, филе с гъби, суфле, моркови с медена глазура?
Джейн гледаше претрупаната маса с изненада.
— Боже Господи, всичко изглежда много вкусно!