Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
Морои от кралски фамилии. Обикновени морои. Внезапно осъзнах защо фамилията Дроздов е толкова важна. Инстинктивната ми реакция беше да скоча и още сега да задам въпроса, който ме глождеше, но знаех, че не е редно. Това тук беше истинска, сериозна работа. И нямаше време за прояви на неразумно поведение. Щом като исках да бъда силна като майка си и Дмитрий, трябваше да изчакам края на обсъждането.
Когато групата започна да се разотива, скочих от дивана и си проправих път към майка ми.
— Роуз — изненада се тя. Също както преди, в часа на Стан Алто, и сега не ме беше забелязала. — Какво правиш тук?
Беше толкова глупав въпрос, че не си дадох труд да му отговарям. Какво си мислеше, че мога да правя тук? Та това бе едно от най-големите бедствия, сполетявали някога мороите.
Посочих към документите пред нея, закрепени върху клипборда.
— Кой още е бил убит?
Тя смръщи раздразнено чело.
— Фамилията Дроздов.
— Но кой още?
— Роуз, нямаме време…
— Имали са прислуга, нали? Дмитрий спомена и за онези, които не били от кралските фамилии. Кои са те?
Отново отбелязах колко е изтощена. Явно приемаше много тежко тази загуба.
— Не зная всичките имена. — Набързо прелисти няколко страници и ги обърна към мен. — Ето ги тук.
Прегледах списъка. Сърцето ми замря.
— Добре — казах й. — Благодаря.
Лиса и аз ги оставихме да се занимават с тяхната работа. Искаше ми се да можех да помогна с нещо, но пазителите изпълняваха задълженията си умело и ефективно. Не се нуждаеха от новобранци да им се мотаят в краката.
— За какво беше всичко това? — полюбопитства Лиса, след като се запътихме обратно към главната сграда.
— За персонала на фамилията Дроздов. Нали майката на Мия работи за тях…
Лиса ахна.
— И какво?
Въздъхнах.
— И нейното име е в списъка.
— О, Господи. — Лиса се закова на място. Впери поглед в пространството и примигна, за да спре напиращите сълзи. — О, Господи — повтори.
Пристъпих пред нея и отпуснах ръце върху раменете й. Тя цялата трепереше.
— Успокой се, Лис. — Страхът й достигаше до мен на вълни, вцепеняващ страх. Шок — Всичко ще се оправи.
— Ти ги чу — промълви тя. — Някъде там вилнее банда организирани стригой, която ни напада! Колко са на брой? Няма ли да дойдат и тук?
— Не — заявих твърдо. Разбира се, нямах никакви доказателства за увереността си. — Тук сме в безопасност.
— Бедната Мия…
Нямаше какво да кажа. Смятах Мия за абсолютна кучка, но не бих пожелала подобно нещо никому, дори и на най-злия си враг, който, формално погледнато, беше именно тя. Но тутакси се поправих. Мия не беше най-злият ми враг.
Не ми даде сърце да оставя Лиса сама през остатъка от деня. Знаех, че никъде в хижата няма спотаени стригои, но инстинктите ми на пазител бяха много силно развити. Пазителите трябваше да бдят над техните морои. Както обикновено, се безпокоях, че тя е объркана и разстроена, заради това направих всичко по силите си, за да я успокоя и разсея тревогите й.
Другите пазители също успокояваха поверените им морои. Не ги следваха неотлъчно, но подсилиха охраната в хижата и поддържаха непрекъсната връзка с пазителите от мястото на атаката. През целия ден не престанаха да си обменят сведения, изобилстващи със страховити подробности, както и с догадки за местонахождението на бандата от стригой. Но, разбира се, малко от това споделяха с нас, новаците.
И докато пазителите се стараеха да направят всичко, което бе по силите им, мороите се занимаваха — за нещастие — само с това, което умееха най-добре: да говорят.
При толкова много морои от кралски фамилии в курорта, както и на други влиятелни морои, същата нощ бе организирано общо събиране, за да обсъдят случилото се и какво да правят за в бъдеще. Сбирката нямаше официален характер — мороите си имаха кралица и управляващ съвет за взимане на важни решения. Всички обаче знаеха, че мненията, изказани на това събрание, ще достигнат по командната верига до най-висшестоящите. Бъдещата ни сигурност до голяма степен щеше да зависи от това, което ще се дискутира на това събиране.
Проведоха го в огромната банкетна зала в хижата, където имаше подиум и много столове. Въпреки деловата атмосфера се усещаше, че залата е била проектирана за съвсем други срещи, а не за обсъждане на последиците от кървави кланета и методите за защита от тях. Килимът беше страхотно скъп — кадифен, украсен със сложно преплетени цветя, но предимно в сребристо и черно. Столовете бяха изработени от черно полирано дърво, с високи облегалки, очевидно предназначени за пищни празненства. По стените висяха портрети на отдавна умрели знатни особи от кралските фамилии на мороите. За кратко се зазяпах в един от тях, на някаква кралица, чието име ми бе напълно непознато. Беше облечена в старомодна рокля, с прекалено много дантела за моя вкус, и светлорусата й коса беше също като на Лиса.