Ледено ухапване

Искаше ми се да кажа на Ейдриън, че не разполагам с никакво време за игричките му, но още ме болеше от думите на Дмитрий, който тъкмо в този миг гледаше крайно неодобрително към Ейдриън. Подозирах, че и той, както всички останали, беше чувал за лошата репутация на Ейдриън. Много добре, казах си. Внезапно ми се прииска да го накарам да ревнува. Исках да го нараня толкова силно, колкото и той ме бе наранил преди малко.

Преглътнах болката и пуснах в действие прочутата си усмивка — убиец, която не бях използвала от доста време. Приближих до Ейдриън и отпуснах ръка на рамото му.

— Точно сега имам свободно време. — Кимнах на Дмитрий и поведох Ейдриън напред, като вървях плътно до него. — По-късно ще се видим, пазител Беликов — обърнах се и продължих нататък.

Тъмните очи на Дмитрий ни проследиха с каменно изражение. Аз обаче рязко се извърнах и повече не погледнах назад.

— Не си падаш по по-възрастни, така ли? — попита ме Ейдриън, когато останахме сами.

— Само си измисляш разни работи — казах му аз. — Очевидно зашеметяваща ми красота ти е замъглила ума.

Той се засмя с приятния си смях.

— Напълно е възможно.

Понечих да отстъпя крачка встрани, но той ме прегърна през кръста.

— Не, не, ти толкова искаше да покажеш колко си близка с мен, така че сега ще трябва да продължиш с играта.

Завъртях очи, но не отместих ръката му. Лъхна ме миризмата на алкохол, както и сладникавият аромат на цигарите му. Запитах се дали не е пиян. Имах чувството, че вероятно няма много голяма разлика в държането му, когато е пиян и когато е трезвен.

— Какво искаш? — попитах го.

За миг той ме изгледа изучаващо.

— Искам да вземеш Василиса и да дойдете с мен. Ще се забавляваме. Вероятно ще поискаш и бански костюм. — В тона му прозвуча разочарование. — Освен ако не предпочиташ да плуваш гола.

— Какво? Съвсем наскоро са били жестоко убити цяла група морои и дампири, а ти искаш да плуваме и да се „забавляваме“?

— Не е само плуване — обясни ми той търпеливо. — Освен това трябва да дойдеш тъкмо заради жестоките убийства.

Преди да успея да му възразя, иззад ъгъла се появиха приятелите ми: Лиса, Мейсън и Кристиан. Към групата се беше присъединил и Еди Кастъл, което не бе изненада, но не очаквах и Мия да е с тях. Всички бяха увлечени в разгорещен разговор, но млъкнаха, като ме видяха.

— Ето те и теб — промълви Лиса с озадачена физиономия.

Спомних се, че ръката на Ейдриън още е около кръста ми. Направих крачка встрани и се измъкнах от прегръдката му.

— Здравейте, всички — поздравих ги. Около нас надвисна моментна неловкост. Можех да се закълна, че чух тихия смях на Ейдриън. Засиях насреща му, а сетне и към приятелите си. — Ейдриън ни кани да поплуваме.

Те ме зяпнаха изненадано и аз тутакси си представих как в умовете им се пораждат какви ли не подозрения. Лицето на Мейсън леко потъмня, но и той като останалите не каза нищо. Аз сподавих стенанието си.

Ейдриън с лекота успя да ме убеди да поканя приятелите си да се присъединят към нас. Всъщност, имайки предвид непринуденото му поведение, не очаквах нещо друго. След като се снабдихме с бански костюми, той ни поведе към едно от отдалечените крила на хижата. Спуснахме се надолу по някаква стълба, от което едва не ми се зави свят. По стените висяха електрически лампи, но колкото повече напредвахме, толкова по-начесто боядисаните стени отстъпваха пред облицовката от дялан камък.