Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
Събирането се ръководеше от непознат за мен мъж, изправен на подиума. Повечето от представителите на кралските фамилии бяха насядали на най-предните редове. Всички останали, включително и ние, учениците, заемахме местата отзад, кой където намери. Кристиан и Мейсън вече се бяха присъединили към мен и Лиса и тъкмо щяхме да се запътим към задните редици от столове, когато Лиса поклати внезапно глава.
— Отивам да седна отпред.
Ние тримата я изгледахме изумено. Бях прекалено сащисана от думите й, за да проникна в мислите й.
— Вижте — посочи ни тя. — Всичките кралски особи са седнали там, разпределени според фамилиите си.
Беше истина. Членовете на отделните кланове се бяха събрали на групи: фамилиите Бадика, Ивашков, Зеклос и прочие. Таша също седеше там, но сама, по-настрани. Освен нея от нейния род Озера тук присъстваше само Кристиан.
— Трябва да съм там, сред тях — настоя Лиса.
— Никой не очаква това от теб — изтъкнах аз.
— Длъжна съм да представлявам рода Драгомир.
— Това е само сборище от глупави царедворци — изсмя се презрително Кристиан.
На лицето й се появи решително изражение.
— Длъжна съм да бъда там.
Отворих съзнанието си за чувствата на Лиса и ми хареса това, което открих. Тя бе прекарала по-голямата част от днешния ден в мълчание, силно изплашена, особено след като узна каква участ бе сполетяла майката на Мия. Този страх все още я владееше, но самоувереността й и твърдата й решителност бяха започнали да надделяват. Отново гледаше на себе си като на една от властващите морои и макар мислите за скитащите банди от кръвожадни стригой да я плашеха, искаше да заеме полагаемото й се място сред елита.
— Трябва да го направиш — казах тихо. Освен това ми хареса идеята да се противопоставя на Кристиан.
Лиса ме погледна в очите и се усмихна. Знаеше какво изпитвам в този момент. А в следващия миг се обърна към Кристиан.
— Трябва да се присъединиш към леля си.
Кристиан отвори уста и понечи да протестира. Ако ситуацията не беше толкова тревожна, щеше да е забавно да се види как Лиса му нарежда безапелационно. Той винаги е бил твърдоглав и с труден характер. Онези, които се опитваха да го накарат да направи нещо, претърпяваха пълен провал. Докато наблюдавах лицето му, разбрах, че и той като мен бе осъзнал същото за Лиса. И на него му харесваше да я вижда силна и уверена. Все пак сви устни в недоволна гримаса.
— Добре. — Улови я за ръката и двамата тръгнаха към предните редици.
Двамата с Мейсън се настанихме отзад. Малко преди да открият събранието, Дмитрий седна на стола от другата ми страна, с вързана отзад коса. След като се настани, се загърна в коженото си палто. Изгледах го изненадано, но не казах нищо. На събранието присъстваха малко пазители; повечето бяха заети със задачи по охраната, което беше съвсем обяснимо. И така, аз останах там, между двамата мъже в живота ми.
Скоро след това събранието бе открито. Всички бяха нетърпеливи да вземат думата и да предложат план за спасяването расата на мороите, но на практика две теории привлякоха вниманието.
— Отговорът е сред нас — заяви един представител на някаква кралска фамилия веднага след като му дадоха думата. Изправи се от стола си и огледа залата. — И то тук. В места като този курорт. И в академията „Св. Владимир“. Ние изпращаме децата си на безопасни места, където да бъдат охранявани по-лесно. И вижте колко много сме тук сега — както деца, така и възрастни. Защо да не живеем така през цялото време?
— Много от нас вече го правят — обади се някой отзад.
Мъжът махна с ръка.
— Само една или две фамилии тук-там. Или в градове със значителна популация от морои. Обаче тези морои все още са децентрализирани. Повечето от тях не обединяват ресурсите си — пазителите, магиите си. Ако можем да разпространим този модел… — той разпери ръце, — никога повече няма да се притесняваме заради стригоите.
— И мороите никога няма да контактуват с останалия свят — промърморих. — Е, поне докато хората не открият тайните градове на вампирите. Тогава ще се наложи доста да контактуваме.
В другата теория, отнасяща се до защитата на мороите, не се отделяше толкова внимание на проблемите на логистиката, но беше по-интересна — особено за мен.
— Проблемът е просто в това, че не разполагаме с достатъчно пазители. — Този план се защитаваше от една жена от клана Шелски. — И отговорът е също така прост: да се сдобием с повече. Фамилията Дроздов е разполагала с петима пазители, но не са се оказали достатъчно. Само шестима да защитават дузина морои! Това е неприемливо. Не е чудно, че такива трагедии продължават да се случват.