Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
Сложих ръце на кръста.
— Виж какво, просто днес съм в кисело настроение, ясно ли е? Не си доспах. И освен това аз не съм като теб. Не съм длъжна през пялото време да бъда учтива.
Както често се случваше напоследък, не можах да повярвам на това, което току-що казах. Кристиан смръщи лице и малко оставаше да ми се сопне, но за щастие тъкмо в този миг Мейсън се приближи към нас. Глезенът му не бе гипсиран или нещо подобно, но леко понакуцваше.
— Здрасти, скокливко — поздравих го аз и плъзнах длан в неговата.
Кристиан забрави за гнева си към мен и се обърна към Мейсън:
— Вярно ли е, че след всичките си самоубийствени спускания най-сетне си получи заслуженото?
Но очите на Мейсън оставаха приковани само в мен.
— А вярно ли е, че ти снощи си се занасяла с Ейдриън Ивашков?
— Аз… какво?
— Чух, че вие двамата сте пиянствали снощи.
Озърнах се озадачено към Лиса и Кристиан и накрая отново към Мейсън.
— Не, разбира се, че не! Та аз едва го познавам.
— Но го познаваш все пак — настоя той.
— Съвсем слабо.
— Той има лоша репутация — предупреди ме Лиса.
— Да — подкрепи я Кристиан. — Доста момичета са минали през ръцете му.
Не можах да повярвам, че всичко това се случваше.
— Ама вие ще престанете ли? Просто говорих с него, да кажем, за около пет минути! И то само понеже ми беше запречил пътя на влизане. Откъде разбра за това? — обърнах се към Мейсън, но още докато изричах въпроса вече знаех отговора. — От Мия.
Мейсън кимна, като прояви благоприличието да добие смутен вид.
— И кога успя да си поговориш с нея? — попитах.
— Просто налетях на нея, това е всичко — заоправдава се той.
— И й повярва? Много добре знаеш, че тя през половината време сипе само лъжи.
— Да, но зад тези лъжи обикновено се крие и по малко истина. И ето че ти наистина си разговаряла с него.
— Да. Разговарях. И това бе всичко.
Съвсем сериозно обмислях възможността да започна да излизам с Мейсън, така че не ми се нравеше, че не ми вярва. Преди време той наистина много ми помогна да разкрия лъжите на Мия, затова сега се изненадах, че с такава готовност им е повярвал. Явно със засилването на чувствата му към мен е нараснала и ревността му.
Но най-изненадващото бе, че Кристиан ми се притече на помощ, като побърза да смени темата.
— Е, предполагам, че днес няма да има каране на ски? — Посочи към глезена на Мейсън, с което незабавно си заслужи възмутения му отговор.
— Какво, да не мислиш, че това може да ме спре? — тросна му се той.
Гневът му се бе разсеял, заменен от желанието да се докаже — чувство, което Мейсън и аз напълно споделяхме. Лиса и Кристиан го изгледаха, сякаш си бе загубил разсъдъка, но аз знаех, че никакви наши увещания няма да го разубедят.
— Вие двамата идвате ли с нас? — попитах ги аз.
Лиса поклати глава.
— Не можем. Трябва да отидем на официалния обяд, даван от фамилията Конта.
Кристиан простена.
— Е, ти трябва да отидеш.
Тя го сръга с лакът.
— Както и ти. В поканата е написано, че имам право да взема и придружител. Пък и това е само загрявка за големия купон.
— И кой е той? — попита Мейсън.
— Пищната вечеря на Присила Вода — въздъхна Кристиан. Подсмихнах се при вида на болезнената му гримаса. — Най-добрата приятелка на кралицата. Всичките придворни сноби ще бъдат там и аз ще трябва да облека костюм.
Мейсън ми се ухили. Не бе останало и следа от сърденето му преди малко.
— Карането на ски започва да ми се струва все по-примамливо, нали? Няма толкова изисквания за облеклото.
Оставихме двамата морои зад нас и излязохме навън. Мейсън обаче не можеше да ми бъде равностоен съперник както вчера. Движенията му бяха бавни и предпазливи. Все пак се справяше забележително добре, като се има предвид всичко, което се бе случило. Нараняването му не се оказа толкова лошо, колкото се опасявахме, но той прояви благоразумието да се ограничи само с лесни спускания.
Пълната луна бе надвиснала от нощното небе като блестяща сфера от сребристобяло. Земята наоколо се осветяваше най-вече от електрическите лампи над нас, но тук-там между сенките се процеждаха лунните лъчи. Искаше ми се да е достатъчно светло, за да се разкрият планинските хребети край курорта, но високите им върхове се губеха в мрака. Забравих да ги погледна по-рано, когато още беше светло.
Спусканията днес бяха прекалено лесни за мен, но останах с Мейсън и от време на време се шегувах с него, като му напомнях, че днешното каране е започнало да ме приспива. Независимо дали спусканията бяха отегчителни, или не, беше хубаво да съм навън с приятелите си, пък и движението стопли кръвта ми въпреки студения въздух. Светлината от лампите хвърляше отблясъци по снега, превръщайки го в обширно море от белота, сред което блещукаха ледени кристалчета. И ако можех да се обърна и да закрия изцяло светлините от погледа си, щях да се любувам на звездите, пръснати из небосвода. Те светеха силно и ярко, в ясния мразовит въздух. И този ден бяхме през повечето време навън, но реших да се приберем по-рано, преструвайки се на уморена, за да може Мейсън да си почине. Въпреки леките спускания виждах, че навехнатият му глезен започва да го боли.