Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
Лека усмивка заигра на устните на Таша, но тя не реагира на обидата.
— Какво мисля аз ли? — Пристъпи по-напред на подиума, загледана в нас, докато отговаряше на въпроса му. — Мисля, че трябва да престанем да кроим планове, според които разчитаме на някого или на нещо, за да ни пази. Ти мислиш, че пазителите са твърде малко? Не в това е проблемът. Проблемът е в това, че стригоите са твърде много. И ако нищо не правим, освен да водим глупави спорове като този, ще им позволим да се множат и да станат още по-могъщи. Ще тичаме да се крием зад гърбовете на дампирите и ще оставяме стригоите да вилнеят безнаказано. Това е нашата вина. Ние сме причината да загинат тези членове на фамилията Дроздов. Искате армия? Е, ето ни нас. Дампирите не са единствените, които могат да се обучат да се сражават. Въпросът, Моника, не е в това, дали да включим жените от расата на дампирите в тази борба. Въпросът е: къде сме ние!
Таша вече бе започнала да крещи и от напрягането бузите й порозовяха. Очите й блестяха от страстта, а като се комбинираше всичко това с останалите й красиви черти — дори и с белезите, — тя представляваше смайваща гледка. Лиса гледаше Таша с възхита, въодушевена от думите й. Мейсън имаше вид на хипнотизиран. Дмитрий също изглеждаше дълбоко впечатлен. И зад него…
Зад него седеше Мия. Мия вече не се беше свила в стола си. Сега седеше изправена, сякаш бе глътнала бастун, с невероятно разширени очи. Взираше се в Таша, сякаш тя знаеше отговорите на всички житейски въпроси.
Единствено Моника Шелски не изглеждаше толкова изпълнена с благоговение, но и тя не откъсваше очи от Таша.
— Предполагам, че не предлагаш мороите да се бият редом с пазителите, когато стригоите ни нападнат?
Таша я изгледа спокойно.
— Не. Предлагам мороите и пазителите да атакуват стригоите, преди те да ни нападнат.
Един млад мъж, вероятно малко над двадесет, приличащ на модел на Ралф Лорън, скочи рязко от стола си. Бях готова да се обзаложа, че принадлежеше към някоя от кралските фамилии. Никой друг не би могъл да си позволи такива съвършени руси кичури. Развърза скъпия пуловер от кръста си и го преметна върху облегалката на стола.
— О — заговори той с подигравателен тон, — значи ще ни връчиш тояги и колове и ще ни изпратиш на бой?
Таша сви рамене.
— Със сигурност бих го направила, ако това ще помогне, Андрю. — По красивите й устни заигра лукава усмивка. — Но има и други оръжия, които можем да се научим да използваме. Такива, каквито пазителите не владеят.
Изражението на лицето му красноречиво подсказваше колко налудничава му се струваше идеята. Завъртя очи.
— О, така ли? Какви например?
Усмивката й се разшири още повече.
— Като това например.
Тя махна с ръка и пуловерът, който той бе остави на стола, избухна в пламъци.
Той изкрещя от изненада, хвърли пуловера на пода и взе да го тъпче.
Присъстващите онемяха за миг. Сетне се чу как всички вкупом си поеха дъх. И тогава… настъпи хаос.
Глава 13
Присъстващите се изправиха и разкрещяха, всеки искаше мнението му да бъде чуто. Но повечето смятаха едно и също: Таша грешеше. Крещяха й, че е полудяла. Че като предлагала да се изпращат морои да се бият заедно с дампирите срещу стригоите, тя само ускорявала изтребването на двете раси. Дори допускаха, че има нещо гнило зад плана на Таша — че не се знаело дали пък не действала като таен сътрудник на стригоите.
Дмитрий се изправи. Наблюдаваше с отвращение хаоса наоколо.
— Можете да си тръгвате. Тук нищо разумно няма да се случи.
Двамата с Мейсън се надигнахме, но той поклати глава, когато понечих да последвам Дмитрий навън.
— Ти върви — каза ми Мейсън. — Аз искам да проверя нещо.
Погледнах към изправените, крещящи хора. Свих рамене.
— Успех.
Не можех да повярвам, че бяха изминали няколко дни от последния ми разговор с Дмитрий. Като излязох с него в коридора, имах чувството, че оттогава са минали години. Беше фантастично да прекарам последните два дни само в компанията на Мейсън, но като видях отново Дмитрий, пак ме връхлетяха предишните ми чувства. Внезапно Мейсън започна да ми изглежда като недорасъл хлапак. Върна се болката заради ситуацията с Таша и глупави думи изскочиха от устата ми, преди да се усетя.
— Не трябва ли да си там и да защитиш Таша? — попитах. — Преди тълпата да й се нахвърли? Тя може здравата да си изпати, задето използва магията по този начин.
Той повдигна вежди.
— Тя може сама да се погрижи за себе си.
— Да, да, защото владее страхотно каратето и магията. Ясно ми е. Просто си мислех, че след като ще ставаш неин личен пазител и така нататък…