Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
На второ място, ако изходим от предпоставката, че всичките наши познания идват чрез сетивата ни, трябва да се запитаме: от какви сензорни данни е дошло нашето познание за причинната връзка? С други думи, каква е научната емпирична база на самата причинна връзка?
Отговорът на Хюм е: «Никаква.» В нашите усещания няма доказателства за съществуването на причинна връзка. Както и материята, тя е просто нещо, което си представяме, когато едно нещо многократно следва друго. Тя не съществува в действителност в света, който наблюдаваме. Ако приемем предпоставката, че всяко познание стига до нас чрез сетивата ни, казва Хюм, то тогава трябва логически да заключим, че и «природата», и «природните закони» са творения на собственото ни въображение.
Идеята, че целият свят се намира в съзнанието ни, би могла да се отхвърли като абсурдна, ако Хюм я беше подметнал просто като тема за спор. Но той я превръщаше в необорима теза.
Да се отхвърлят заключенията на Хюм бе необходимо, но за нещастие той бе стигнал до тях по такъв начин, че изглеждаше невъзможно да бъдат отхвърлени без отказ от самия емпиричен разум и връщане към някакъв средновековен предтеча на емпиричния разум. Това Кант не би могъл да направи. Именно Хюм бе този, казва Кант, който «ме вдигна от догматическите ми сънища». Така той го накарал да напише нещо, което днес се смята за един от най-великите философски трактати, писани някога — «Критика на чистия разум», често предмет на цял университетски курс.
Кант се опитва да спаси научния емпиризъм от последствията на собствената му самоунищожителна логика. Отначало той тръгва, в посоката, определена преди него от Хюм: «Че всяко наше познание започва от опита, не може да има съмнение» — казва той, но скоро се отделя от тази посока, като отрича, че всички съставки на познанието идват от сетивата в момента на получаване на сензорните данни. Но въпреки че всяко познание започва от опита, от това не следва, че то произтича от опита.“
Отначало изглежда, че Кант издребнява, но не е така. В резултат на това различие той заобикаля изцяло бездната на солипсизма, към която води избраният от Хюм път, и продължава по съвършено нов и различен свой, собствен път.
Кант казва, че съществуват страни на действителността, които не ни се дават непосредствено от сетивата. Тях той нарича априорни.
Пример за априорно знание е понятието „време“. Времето не се вижда. Нито се чува, помирисва, вкусва или докосва. То не присъствува в получаваните сетивни данни. Времето е нещо, което Кант нарича „интуиция“ и което съзнанието трябва да поднесе, когато получава сетивни данни.
Същото се отнася и за пространството. Докато не приложим представите за пространство и време към възприятията, които получаваме, светът е непознаваем, просто една калейдоскопична смесица от цветове и форми, и звуци, и миризми, и болка, и вкусови усещания без смисъл. Ние чувствуваме предметите по определен начин поради това, че прилагаме априорни интуиции, като пространство и време, но не създаваме тези предмети в съзнанието си, както биха поддържали чистите философи идеалисти. Категориите пространство и време се прилагат към данните заедно с получаването им от предмета, който ги поражда. Априорните концепции се пораждат в човешката същност; те нито са причинени от възприемания предмет, нито пък го създават, а осигуряват нещо като екранираща функция за сетивните данни, които ще възприемем. Когато очите ни се затварят например, сетивните ни данни ни съобщават, че светът е изчезнал. Но тези данни се екранизират и никога няма да стигнат до съзнанието ни, защото имаме в него априорна представа, че светът съществува непрекъснато. Това, което приемаме за реалност, е един непрекъснат синтез на елементи от установена йерархия на априорни представи и постоянно променящи се данни от сетивата.
А сега да спрем и да приложим някои от концепциите, предложени от Кант, към тази странна машина, това творение, което ни носи напред през времето и пространството. Да видим нашата връзка с него, както ни я разкрива Кант.
Хюм казва всъщност, че всичко, което знам за този мотоциклет, идва през сетивата ми. Така трябва да бъде. Няма друг начин. Ако кажа, че е направен от метал и други вещества, той пита: „Какво е метал?“ Ако отговоря, че металът е твърд и лъскав, и студен на пипане, и се деформира, без да се чупи при удари с по-твърд метал, Хюм казва, че всичко това са зрителни, слухови и осезателни възприятия. Няма материя. Кажи какво е металът вън от тези усещания. Тогава, разбира се, аз съм затруднен.
Но ако няма материя, какво можем да кажем за сетивните данни, които получаваме? Ако наклоня глава наляво и погледна надолу към ръкохватките и предното колело, и планшета с картата, и резервоара, добивам един вид сетивни данни. Ако наклоня глава надясно, добивам друг, леко различен вид сетивни данни. Двете гледки са различни. Ъглите на плоските и извити части на метала са различни. Слънчевата светлина пада върху тях по различен начин. Ако не съществува логическа основа за материя, то тогава няма логическа основа да се приеме, че онова, което е дало тия два образа, е един и същ мотоциклет.