Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Но той е такъв отвратителен студент, че отдавна би отпаднал, ако не бяха симпатиите на научните му ръководители. Има си мнение за всеки философ, когото изучава. Всеки път въвежда и налага собствените си възгледи върху, материала, с който се занимава. Никога не е безпристрастен. Винаги е предубеден. Иска всеки философ да следва определен път и побеснява, когато не е така.
Запазил се е фрагментарен спомен за него, седнал в някаква стая в три-четири сутринта с прочутия труд на Имануел Кант „Критика на чистия разум", да го изучава, както шахматист изучава дебютите на гросмайсторите, опитвайки се да възприеме критично линията на разсъждение, противопоставяйки й своя разсъдък и находчивост, опитвайки се да открие противоречия и несъответствия.
Федър е чудновата личност, ако бъде сравнен с американците от Средния Запад през XX век, които го заобикалят, но когато го видим да изучава Кант, той не е толкова странен. Изпитва към този немски философ от XVIII век уважение, което произтича не от съгласие с него, а от признание към това, че Кант укрепява тъй силно логическите си позиции. Кант е винаги във висша степен методичен, упорит, постоянен и педантичен, докато изкачва тази огромна заснежена планина на мисълта, отнасяща се до това, кое е вътре в съзнанието и кое е вън от него. Това е за съвременните катерачи един от най-високите върхове и сега аз искам да разширя тази картина за Кант и да разкрия по нещо-за това, как той е мислел и какво Федър е мислел за него, за да дам по-ясна представа за това, как изглеждат височините на мисълта, а също и за да подготвя пътя за проумяване мислите на Федър.
Федъровото разрешение на цялостния проблем за класическия и романтичния подход се появи за пръв път в тези височини на мисълта и ако човек не разбере връзката им с останалата част на битието, значението и важността на казаното от него тук, на по-ниско равнище, ще бъдат подценени или криво разбрани.
За да бъде схванат Кант, човек трябва да разбере и нещо от шотландския философ Дейвид Хюм. Хюм предварително е приел, че ако човек следва най-строго законите на логическата индукция и дедукция, за да определи въз основа на опита истинската природа на света, той трябва да стигне до определени заключения. Разсъжденията му следват линия, която е резултат от отговорите на този въпрос. Да предположим, че едно дете се роди лишено от всички сетива — няма зрение, няма слух, няма осезание, няма обоняние, няма вкусови усещания — нищо. Няма абсолютно никакъв начин за него да усеща каквото и да било от външния свят. И да предположим, че това дете бъде хранено венозно и изобщо се полагат грижи да бъде поддържано живо осемнадесет години в това състояние. Пита се тогава: има ли този осемнадесетгодишен човек едничка мисъл в главата си? И ако има, откъде се е взела? Как я е получил?
Хюм би отговорил, че този осемнадесетгодишен няма никакви мисли, и давайки този отговор, би се определил като емпирик, човек, който вярва, че всяко знание се извлича изключително чрез сетивата. Научният метод на експериментирането представлява внимателно контролиран емпиризъм. Здравият разум днес е емпиризъм, след като едно преобладаващо мнозинство би се съгласило с Хюм, въпреки че в други култури и времена едно мнозинство би могло и да не се съгласи.
Първият проблем на емпиризма, ако приемем емпиризма, се отнася до естеството на «материята». Ако всичките ни познания идват от сетивни възприятия, какво точно представлява тази материя, която се предполага, че предава самите сензорни данни? Ако се опитаме да си представим каква е тази материя извън усещанията, които тя ни дава, изведнъж ще разберем, че не мислим абсолютно за нищо.
След като цялото познание идва от сетивни възприятия и след като не съществуват сензорни данни за самата материя, логически следва, че материята е непознаваема. Тя е само нещо, което си представяме. То съществува вътре в собственото ни съзнание. Идеята, че отвън има нещо, което излъчва възприеманите от нас качества, е просто още една от ония общоприети за здравия разум представи, подобни на общоприетата от децата представа, че Земята е плоска и успоредните линии никога не се пресичат.