Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
В една отбивка на пътя спираме, правим няколко снимки за доказателство, че сме били тук, после тръгваме по тясна пътечка, която ни отвежда до пропастта. Един мотоциклет на пътя точно под нас едва ли би могъл да бъде забелязан оттук. Загръщаме се по-плътно, за да се предпазим от студа, и продължаваме нагоре.
Широколистните дървета вече ги няма. Останали са само дребни борчета, много от тях с измъчени уродливи форми.
Скоро кривораслите борчета изчезват напълно и ние сме сред алпийски поляни. Нито едно дърво наоколо, навсякъде само трева, изпъстрена с ярки розови, сини и бели точици. Навсякъде полски цветя! Само те, тревите, мъховете и лишеите, могат да виреят тук. Изкачили сме се над горския пояс.
Поглеждам през рамо, за да видя за последен път клисурата. Все едно гледам океанско дъно. Някои хора прекарват по цял живот долу в ниското, без даже и да подозират за съществуването на тези високопланински местности.
Пътят извива навътре в планината, отдалечава се от клисурата и навлиза сред снеговете.
Двигателят се дави страхотно поради липса на кислород и заплашва да спре, но не го прави. Не след дълго сме между преспи стар сняг — такъв, какъвто е снегът през ранна пролет, след като веднъж се е поразтопил. Ручейчета прорязват мъха, обрасъл подгизналия склон, текат сред млада трева, прорасла едва преди седмица, после се стичат покрай мъничките планински цветчета — розови и сини, жълти и бели, като слънчица, изскочили от тъмните сенки. Навсякъде същото! Мънички карфици цветна светлина са настъпили срещу ми на фона на тъмнозелено и черно. Застудя, небосводът потъмня. Само където огрява слънцето, не е студено. Откъм слънчевата страна ръката, кракът и якето ми са нагрети, но откъм неосветената, сега в плътна сянка, е много студено.
Снегът става дебел и се появяват стръмни откоси там, където е минал снегоринът. Откосите изринат сняг достигат четири стъпки височина, после шест стъпки, после дванадесет. Движим се между две еднакви стени, почти в тунел от сняг. После тунелът отново се разкрива към тъмната синева и когато излизаме на открито, виждаме, че сме на билото.
От другата страна картината е различна. Планински езера, борове и снегове под нас. Над тях и отвъд тях, докъдето стига погледът — още и още заснежени планински вериги. Високопланински пейзаж.
Спираме и паркираме на една отбивка, където доста туристи правят снимки и разглеждат пейзажа. Джон вади фотоапарата си от чантата в задната част на мотоциклета. От моята машина аз изваждам комплекта инструменти и го разтварям върху седалката, паля двигателя и регулирам карбураторите, докато звукът на празен ход се променя от силно задавен към слабо. Учуден съм от това, че през целия път се давеше и имаше експлозии, и прекъсваше, и показ: ваше всички признаци, че се готви да спре, но не го стори. Не ги регулирах от любопитство да видя какво ще стане при три хиляди и седемстотин метра височина. Сега ги оставям на обогатен режим, с леко задавен звук, защото ни предстои спускане към Йелоустоунския парк и ако не са леко обогатени сега, сместа ще стане твърде бедна по-късно, което е опасно, защото прегрява двигателят.
Давенето е все още доста силно по пътя надолу от билото, докато машината се мъкне на втора скорост, но след това шумът намалява заедно с височината. Горите се връщат. Движим се вече сред скали, езера и дървета, лъкатушим по живописните криволици.
Сега искам да поговоря за друг вид височини — мисловните, които в известен смисъл, поне за мен, съответствуват или предизвикват чувства, подобни на тези, и ги наричам висоти на мисълта.
Ако цялото човешко знание, всичко, което е известно, се приема за една грандиозна йерархическа структура, тогава висотите на мисълта са в най-горната част на тази структура, в най-общата, най-абстрактната разсъдъчност.
Малцина пътуват дотам. Не могат да се получат особени облаги от такова странствуване и все пак, подобни на тия високи места от материалния свят наоколо, височините на мисълта си имат собствена сурова красота и за някои хора тя си заслужава усилното изкачване.