Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Звучи ми неудобно — осведоми го Уилсън. — Като недомислица ми звучи.
Белов се намръщи, после се засмя неуверено, сякаш смяташе, че е пропуснал някаква шега, но предпочита да не си признава. Когато влязоха в атриума, метрдотелът улови погледа им и ги заведе до застлана с ленена покривка маса близо до фонтана. Палмови дървета шумоляха под повея на изкуствен бриз, голяма водна струя се изстрелваше високо във въздуха, на трийсетина метра и повече, падаше и се изстрелваше отново. Деца тичаха с викове между масите и разбиваха на пух и прах благоприличието. Температурата на въздуха беше около осемнайсет градуса и Уилсън потръпна въпреки сакото.
— Хей! — възкликна Белов и посочи към другия край на просторния атриум, където свита от кандидат-гангстери следваше мускулест чернокож мъж към асансьорите. — Фифти Сент! Знам го него. Искаш да ви запозная?
— Може би друг път — спря го Уилсън.
Руснакът сви рамене, после даде знак на един от сервитьорите.
— Чай за двама — поръча му той.
Сервитьорът затвори очи, сведе глава и се оттегли на заден ход със заучена усмивка. Белов се облегна назад и плъзна лукав поглед към Уилсън.
— Е, минахме половината път — каза той.
— Почти.
— Десетина километра, не повече. Кой ти брои?
— Дано все пак ги брои някой — отбеляза Уилсън и се огледа. — Макс…
— Какво?
— Защо сме тук?
Белов сви рамене.
— Нали казах! Да заредим! Конго — далече.
— Не, имах предвид тук. Във Вълшебното царство или както там го наричат.
— „Бурж Ал Араб“. Всички го знаят това място. Много е известно!
— И значи какво… като туристи?
— Не туристи! Правим се на почтени хора. Хубаво.
Уилсън тръсна глава сякаш да я прочисти.
— Колко време е необходимо, за да презареди самолетът?
— Половин час.
Уилсън си погледна часовника.
Белов се наведе над масата и сниши глас.
— Няма само да заредим.
— Така ли?
Руснакът кимна с глава.
— Какво тогава? — попита Уилсън.
— Ще боядисваме.
— Ще боядисваме?
Белов вдигна ръка с почти събрани палец и показалец.
— Малко. На опашката. Където е номер. — Гласът му се сниши с една октава и двайсет децибела. — Ще ти кажа нещо поверително.
— Добре…
— В хангара има две анчета.
Уилсън свъси вежди в размисъл.
Белов продължи:
— Затова боядисваме. После сменяме и транспондери. Вторият Ан излита за Алмати. Знаеш Алмати?
Уилсън поклати глава.
— Лайняно градче. Не е важно — каза Белов. — Но става за отвличане на вниманието. Като се стъмни, първият Ан вдига гълъбите. — Облегна се назад, доволен и смутен едновременно, сякаш току-що е обяснил общата теория на относителността на човек от опашката в супермаркет. — Разбираш?
Преди Уилсън да е отговорил, сервитьорът се върна с количка, отрупана с кани гореща вода и подноси с миниатюрни сандвичи. Предложи им голяма кутия с богат избор от различни видове чай. Уилсън си избра „Английска закуска“, Белов — смес от ехинацея, боровинки и корени на коприва.
— За чакри — обясни с известно смущение руснакът.
— Отличен избор — каза сервитьорът и се оттегли.
Белов се наведе напред.
— Какво знаеш за Конго?
Уилсън поклати глава.
— СПИН и диаманти. Било е белгийска колония. Изобилни ресурси, голяма бедност. — Замисли се и добави: — Освен това се избиват един друг.
Белов кимна.
— За пет години три милиона мъртви.
Уилсън опита един сандвич — комбинация от крема сирене, дюля и сьомга върху равностранен триъгълник от бял хляб без кора. Не беше лошо, но трябваше да изяде поне десетина такива, за да усети пълноценно вкуса им. Пробва друг — ръжен хляб с масло и фино нарязани репички. Този беше още по-добър.
— Има злато там — довери му Белов. — Също мед и… каквото се сетиш. Там, дето отиваме, в провинция Итури… Близо е до Уганда, сещаш се? Красиви планини, прекрасни… — Затвори очи за миг, после рязко ги отвори. — Но! Онова място е смърт. От десет години се бият. И според мен никога няма спрат.
— Кой стои зад това? — попита Уилсън.
— Ти! Аз! Всички! — После изстреля серия от абревиатури.
Уилсън погълна още един сандвич. Опита се да познае какви са съставките. Дижонска горчица и сос от червени боровинки. И малки парченца пуешко.
— Онзи тип, с когото е уговорена сделката…
— Командир Ибрахим. Той е угандиец, така че… говори английски добре!
Уилсън го изгледа озадачено.
— Щом е угандиец, какво прави в Конго?
— Диамантени мини — каза Белов. — Близо до Бафуазенде.