Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Не обръщайте внимание на глупавата стара кокошка, мила моя. - Госпожа Тревелиан ми стискаше ръката. - Но пък тъкмо понеже съм стара, имам право да говоря каквито глупости ми хрумнат.
- Ана, това е моят кавалер Шон - представи Мия младия мъж. Той ми се ухили дяволито. Кафявите му очи блещукаха весело, докато се ръкувахме.
- Приятно ми е да се запознаем, Шон.
Крисчън му стисна ръката и го измери с изпитателен поглед. Ох, и нещастната Мия ли страдаше от доминантния си брат? Усмихнах й се съчувствено.
Ланс и Джанин, приятели на Грейс, бяха последната двойка на нашата маса. Но все още нямаше и следа от господин Карик Грей.
Изведнъж се разнесе съскане на микрофон и гласът на господин Грей изкънтя по аудиосистемата, което сложи край на разговорите. Карик стоеше на малка сцена в единия край на шатрата. Носеше внушителна златна маска на Полишинел.
- Дами и господа, добре дошли на нашия ежегоден благотворителен бал. Надявам се това, което сме ви приготвили тази вечер, да ви хареса и да бръкнете по-дълбоко в джобовете си, за да подпомогнете фантастичната работа на нашия екип в „Да се справим заедно“. Както знаете, с жена ми сме взели присърце тази кауза.
Нервно се обърнах към Крисчън. Той също се обърна към мен и се подсмихна.
- Сега ще отстъпя микрофона на нашия церемониалмайстор. Моля, седнете и се забавлявайте - завърши речта си Карик.
Последваха любезни аплодисменти и брътвежите в шатрата започнаха отново. Настаниха ме между Крисчън и баба му. Възхитих се на бялата картичка, на която с фини сребърни кали-графски букви бе написано моето име. Един сервитьор запали канделабъра. Карик дойде при нас и ме изненада, като ме целуна по бузите.
- Радвам се да те видя, Ана. - Наистина изглеждаше поразително с изключителната си златна маска.
- Дами и господа, моля, изберете отговорници на масата - извика церемониалмайсторът.
- Ооо! Нека аз, нека аз! - веднага възкликна Мия и въодушевено заподскача на мястото си.
- В средата на масата ще видите един плик - продължи церемониалмайсторът. - Моля всеки да намери, измоли, вземе назаем или открадне банкнота с колкото може по-голям номинал, да напише името си отгоре и да я постави в плика. Отговорниците на масите, моля, грижливо пазете тези пликове. По-късно ще ни потрябват.
Мамка му! Не носех никакви пари. Колко глупаво! Та това беше благотворителен бал!
Крисчън извади портфейла си и измъкна от него две стодола-рови банкноти.
- Ето.
„Какво?!“
- Ще ти ги върна - прошепнах аз.
Устата му се стегна недоволно, но той не възрази. Написах името си с неговата писалка - черна с бяло цвете върху капачката
- и Мия пусна плика около масата.
Пред себе си видях друга карта със сребърен калиграфски надпис - нашето меню.
Бал с маски в помощ на „Да се справим заедно “
МЕНЮ
Сьомга със сос тартар, Сгете/га!ске и краставица върху канапе от козуначена кифла Олбан истейт русан 2006
Печени гърди от южноамериканска патица Пюре от артишок по ерусалимски Череши хрущялки, печени с мащерка, пастет от гъши дроб
Шатеньоф дю пап вией вин 2006 Домен де ла Жанас
Местни сирена и хлябове Олбан истейт гренаш 2006 Кафе и петифури
Е, това обясняваше множеството кристални чаши с всевъзможни размери, които бяха подредени пред мен. Сервитьорът се върна и ни предложи вино и вода. Зад мен затвориха страните на шатрата, през които влязохме, а отпред двама от обслужващия персонал отметнаха платнището и разкриха залеза над Сиатъл и залива Мейдънбауьр.
Гледката беше зашеметяваща: блещукащите светлинки на Сиатъл в далечината и оранжевото мъгливо спокойствие на залива, отразяващ опаловото небе. Невероятно ведро и мирно.
Десетима сервитьори, всеки с чиния в ръка, се приближиха и застанаха зад нас. По безмълвен знак ни поднесоха предястието в пълен синхрон и отново изчезнаха. Сьомгата изглеждаше великолепно и установих, че умирам от глад.
- Имаш ли апетит? - прошепна Крисчън така, че да го чуя само аз. Знаех, че няма предвид храната, и мускулите дълбоко под пъпа ми реагираха.
- Да - промълвих и дръзко срещнах погледа му. Устните му се разтвориха и той рязко си пое дъх.
„Ха! Видя ли сега... тази игра може да се играе и от двама“.
Дядото на Крисчън веднага ме заговори. Беше чудесен старец, изключително горд с дъщеря си и внуците си.
Странно беше да мисля за Крисчън като дете. Споменът за белезите му от изгаряне неканен се появи в ума ми, но бързо го пропъдих. Сега не ми се мислеше за това, макар че - каква ирония! - тъкмо такъв беше поводът за този бал.