Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Ана! О, скъпа, изглеждаш великолепно! - Тя ме прегърна. -Трябва да се запознаеш с приятелките ми. Никоя от тях не вярва, че Крисчън най-после си има гадже.
Стрелнах го с панически поглед. Той примирено сви рамене в жест, който би трябвало да означава: „Знам, че е невъзможна, толкова години съм живял с нея“, и й позволи да ме поведе към четири млади жени, всичките със скъпи рокли и с безупречен вид.
Мия припряно ни запозна. Трите бяха мили и любезни, но четвъртата, Лили, ме изгледа кисело изпод червената си маска.
- Всички си мислехме, че Крисчън е гей, разбира се - подигравателно каза тя и скри злобата си под широка фалшива усмивка.
Мия й се нацупи.
- Дръж се прилично, Лили. Вижда се, че той има отличен вкус за жени. Чакал е да се появи подходящата и това не си ти!
Лили придоби същия цвят като маската си, както и аз. Можеше ли да е по-неловко?!
- Уважаеми госпожици, нали ще ми позволите да отведа дамата си? - Крисчън обгърна кръста ми с ръка и ме притегли към себе си. И четирите се изчервиха, ухилиха се и се засуетиха. Ослепителната му усмивка винаги оказваше такова въздействие. Мия ме погледна и извъртя очи. Засмях се.
- Много се радвам, че се запознахме - казах, докато той ме отвличаше.
- Благодаря ти - прошепнах му, когато се отдалечихме на известно разстояние.
- Лили е отвратителна, нали?
- Тя те харесва - съобщих му лаконично.
Крисчън потрепери.
- Е, чувството не е взаимно. Хайде, ела да те запозная с някои хора.
През следващия половин час минах през вихър от срещи. Запознах се с двама холивудски актьори, двама собственици на фирми и неколцина видни лекари. „Няма как да запомня имената на всички“.
Крисчън ме държеше плътно до себе си и му бях благодарна. Честно, богатството, блясъкът и разточителните мащаби на бала ме плашеха. Никога не бях участвала в нещо подобно.
Облечените с бели костюми сервитьори се движеха с лекота сред растящото множество гости с бутилки шампанско и обезпокоително редовно пълнеха чашата ми. „Не бива да прекалявам е пиенето. Не бива да прекалявам с пиенето“ - повтарях си, но започвах да се чувствам замаяна и не знаех дали е от шампанското, от наелектризираната атмосфера на тайнственост и възбуда, дължаща се на маските, или от сребърните топчета. Вече не можех да пренебрегвам сладостната болка между краката ми.
- Значи работите в СИП, така ли? - попита един оплешивяващ господин с маска на мечка, а може би куче. - Чух слухове за насилствено придобиване.
Изчервих се. Наистина бе извършено насилствено придобиване - от човек, който имаше повече пари, отколкото здрав разум, и беше чиста проба маниакален преследвач.
- Аз съм само обикновена служителка, господин Екълс. Такива неща не са ми известни.
Крисчън не каза нищо и любезно се усмихна на Екълс.
- Дами и господа! - прекъсна ни церемониалмайсторът, който носеше внушителна черно-бяла маска на Арлекин. - Моля, заемете местата си. Вечерята е сервирана.
Крисчън ме хвана за ръка и се отправихме заедно с бъбрещата навалица към голямата шатра.
Интериорът бе поразителен. Три грамадни полилея хвърляха искри във всички цветове на дъгата по бежовата копринена тъкан на тавана и стените. Имаше поне трийсет маси и те ми напомниха за частната трапезария в хотел „Хийтман“ - кристални чаши, колосани бели покривки на масите и калъфи на столовете, а в средата разкошни бледорозови божури около шест канделабъра. Отстрани имаше кошница с деликатеси, покрита с тънка като паяжина коприна.
Крисчън се консултира със схемата на местата и ме поведе към масата в центъра. Мия и Грейс Тревелиан-Грей вече бяха там, увлечени в разговор с млад мъж, когото не познавах. Грейс носеше искряща ментовозелена рокля и венецианска маска. Изглеждаше лъчезарна. Поздрави ме топло.
- Ана, много ми е приятно да те видя отново! Много си красива!
- Майко - сковано я поздрави Крисчън и я целуна по двете бузи.
- О, Крисчън, колко си официален! - иронично му се скара тя.
Родителите на Грейс, господин и госпожа Тревелиан, дойдоха
на нашата маса. Изглеждаха жизнерадостни и все още млади, въпреки че под еднаквите им бронзови маски трудно можеше да се каже. Радваха се да видят Крисчън.
- Бабо, дядо, позволете да ви представя Анастейжа Стийл.
Госпожа Тревелиан се обърна към мен.
- О, най-после си е намерил момиче, чудесно, пък и толкова хубавичко! Е, надявам се да направите от него честен човек - за-бъбри тя, докато се ръкуваме.
„Мама му стара“. Благодарях на Бога, че нося маска.
- Майко, недей да смущаваш Ана - притече ми се на помощ Грейс.