Мъжки игри

Госпожицата вдигна телефонната слушалка:

— Галя, можеш ли да дойдеш за малко? Да, тук. Аха, хайде.

След няколко минути дойде красива снажна жена на около четирийсет години, с очила и брилянтни обици.

— Галя, обясни на жената за ноктите.

Дамата с очилата бързо огледа Настя и внезапно се усмихна. Усмивката й беше приятна, без снизходителността, присъща на заможните дами, когато гледат обикновени жени. Очевидно разбираше от хора и невзрачният вид и непретенциозните дрехи на Настя не я измамиха.

— Заповядайте при мен — приветливо каза тя. — Насам, моля.

Настя я последва в малко кабинетче, където нямаше никаква апаратура, само бюро и три фотьойла — един за домакинята и два за посетители.

— Заповядайте, седнете — покани я дамата. — Свалете си якето, при нас е топло. Та какво искахте да ви обясня?

— Исках да ви попитам дали процедурата за бързо израстване на нокти не нанася вреда на тъканите.

— Журналистка ли сте?

— Не, откъде ви хрумна? — учуди се Настя. — Не съм журналистка.

— Аз пък си помислих, че сте решили да пишете критична статия за нас. Не е така значи? — Галина отново се усмихна, но този път усмивката й беше студена и напрегната.

— Не, защо, питам за себе си…

— Не е вярно. Вие имате прекрасни нокти. И тази процедура изобщо не ви е нужна. Да не мислите, че нищо не забелязвам? Все пак съм професионалист.

Настя се разсмя и машинално погледна ръцете си. Голям пропуск, не беше съобразила, че ноктите й са дълги и добре оформени. Трябваше поне да ги изреже, преди да тръгне насам…

— Права сте. Тази процедура не ми е нужна. Но ви давам честната си дума, че не съм журналистка и нямам намерение да пиша статия.

— Тогава каква сте? От данъчната полиция ли ви пращат?

— От милицията съм. Работата е там, че трябва да науча дали една жена е прибягвала до вашите услуги. Това е всичко.

— Можехте да попитате момичето, което разговаря с вас. В нейната тетрадка е записано всичко.

— Но вие не искате паспорт — възрази Настя. — Могат да ви кажат всякакво име. Още повече че аз не знам името на тази жена. А ако започна да описвам външността й, това почти няма да помогне — във вашия салон идват много клиентки и момичето във вестибюла едва ли помни всичките. Затова исках да поговоря именно с вас.

— Добре. Как изглежда тя?

— Много е висока.

— И толкоз? — учуди се Галина. — Никакви други белези ли няма?

— Това е главният белег. Жената, която ме интересува, не е просто висока. Тя е много висока. Като баскетболистка.

— Ах, Аня? — веднага се сети Галина. — Анечка ли имате предвид?

— Не знам как се казва — излъга Настя, за да не сбърка отново. — Разбирате ли, проверяваме алибито на един престъпник, който в определен ден и час се е намирал на тази улица и е бил в кола. Никой не може да потвърди това, защото той е бил сам в колата, но ни уверява, че е видял много висока жена, която биела на очи с ръста си, да влиза във вашия салон. Та значи искам да разбера дали наистина в посочения ден и час тази жена е идвала при вас. Значи вие добре я познавате?