Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Уилям му обръща гръб и тръгва забързано по Силвър Стрийт.
— Красиви ножички да си режете каквото си искате, сър! — подвиква продавачът подир него.
Нахалството му се стича по гърба на Уилям като дъждовните капки. Нищо вече не може да го засегне; настроението му се е подобрило рязко; най-сетне е открил вярната следа. Най-сетне светът реши да погледне дружелюбно към него. Светлините като че ли стават по-ярки, отнякъде се чува и музика, накъсана като камбанен звън от напорите на вятъра. От една страна се носят виковете на продавачите, от друга откъслечни, оживени разговори. Край него проблясват повдигнати фусти, докато жените притичват под блещукащите на газените фенери дъждовни струи; до носа му долита миризма на печено месо, вино и дори ухание на парфюм. Врати се отварят и затварят, отварят се и се затварят, и при всяко отваряне отнякъде излита откъс от някаква мелодия, Уилям мярва за миг, през облаци дим, хора, които се веселят, озарени от оранжева светлина. Сега вече е сигурен, че ще постигне целта си: Господ като че ли е размислил. Вчера две жалки уличници от Друри Лейн докараха Уилям Ракъм до унизително състояние; но тази вечер той ще изтръгне победа от самата паст на поражението.
Но какво би станало, ако Шугър му откаже?
„Ще я убия“ е първото, което му идва на ума.
В същия миг го обзема пристъп на изгарящ срам. Какъв низък, недостоен порив! Нима бремето на страданията го е докарало дотук? Да бъде в състояние да мисли за убийство? Та по природа той е кротък, добросърдечен човек — ако това момиче, тази Шугър, му откаже, ще откаже и толкоз.
Все пак, ако тя откаже, какво ще прави той по-нататък? Какво би могъл да направи? Къде би могъл да намери жена, която да изпълни желанието му? Изключено е да тръгне по улиците на Сейнт Джайлс — рискува някой бандит да му счупи главата. Безсмислено е също да опита да се разхожда из парковете след мръкване. Действително, там се срещат застаряващи дриади, специализирани в най-отчаяни перверзни — но пък те разнасят и най-ужасните болести. Не, той се нуждае от покорството на жена, която отговаря на общественото му положение, сред удобства, в изискана обстановка — от унизителното преживяване на Друри Лейн успя да научи поне това.
Той завива в Ню Стрийт и забелязва с радост пивницата „Лайън“ точно там, където трябваше да бъде. В мислите си той е започнал да създава преждевременно някаква своя представа за Шугър, още преди да се е запознал с истинската — представя си я с широко отворени очи, малко уплашена, но готова да се поддаде. Съзнанието прехвърля тази фантазия надолу, към пениса му, и той набъбва в очакване.
Когато се озовава на Хъзбънд Стрийт, той установява, че тя е доста мърлява и съмнителна, но поне на нея цари веселие — или поне така му се струва. Всички се усмихват, уличниците се кикотят, и дори беззъбата стара просякиня се хили, дъвчейки с голите си венци олигавено късче ябълка.
Ето най-сетне и „Камината“. Дали заведението не е прекалено долнопробно? Дали да не се обърне и да не си тръгне, докато все още може? Докато скъсява разстоянието между себе си — забързан и задъхан — и блестящата в оранжеви отблясъци табела над входа на кръчмата, провесена на железен прът, той си казва, че не може да прецени, докато не е видял заведението отвътре.
— Кооораб лети по сиииньо море! — пропява някакъв глас, изненадващо близо до ухото му. — Вълнаата гони вълна!
Той се обръща и установява, че е приклещен от някакъв продавач на нотни свитъци, който продължава войнствено:
— Ридае младият моряяяк, далеече от дома! Госпожата ви свири ли на пиано, сър?
Уилям се опитва да го пропъди, размахвайки ръка, но това не се оказва толкова лесно — музикалният продавач се лепва като пиявица, а таблата му, отрупана с ноти, сгърчи пред него, като пищен бюст в щедро деколте.
— Не свири ли госпожата, а, сър?
— От години не е свирила — изръмжава Ракъм, вбесен, че му припомнят за Агнес тъкмо в този момент.
— Таз песничка ще й върне настроението за веселби, сър — упорства продавачът и внезапно пак запява:
— Бива си я, а, сър? Най-модната песен! Викат й „Морякът на разбития кораб“!
Уилям наближава все повече целта, но досадникът върви заднешком и не го оставя на мира. На самия праг на „Камината“ Уилям го изглежда зверски и заявява: