![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
След минута дойде нейният ред. С голямо усилие на волята се изправи и си взе раницата. Точно се готвеше да отвори вратата, когато портиерът в ливрея направи това за нея. Чувствайки, че дрехите ѝ съвсем не отговарят на стандарта на мястото - панталони каки и бяла риза, Нанси слезе от таксито, плати на шофьора и се вмъкна в климатизираното фоайе през огромна двойна врата, която се отвори пред нея, щом наближи.
Прохладното фоайе заемаше огромно, покрито с мрамор пространство, а в средата се издигаше фонтан с формата на лале, направен от опушен кристал. Наоколо бяха пръснати кресла и маси, заети от елегантното индийско висше общество, което се чувстваше като у дома си в луксозната обстановка. Високият таван беше украсен от обърнати двуметрови плафони, украсени със сложни могулски орнаменти. Те напомниха на Нанси изящните персийски килими, които висяха в музея „Метрополитън" в Ню Йорк.
Един модно облечен портиер сикх ѝ посочи пътя за бара „При Рик" и тя се присъедини към тълпата модно облечени дъщери и синове на баснословно богати индийски олигарси, които също се бяха запътили натам. Докато вървеше към бара, Нанси си погледна часовника. Двайсет и един и трийсет. Очевидно тези хора идваха тук след вечеря. Какво, за бога, правеше Джек Адамс на подобно място?
Тя мина край групичка млади индийки, облечени в красиви сарита, и забърза по друг мраморен коридор. В „При Рик" беше посрещната от сцена, изскочила сякаш от боливудски филм. Вдясно имаше зелен стъклен барплот, който пресичаше цялото помещение. На кожените столчета пред него по цялата дължина седяха още млади, модно облечени индийци и индийки. Вляво бяха подредени маси и кресла, също заети от младо общество, а келнерите непрекъснато сновяха насам-натам и се протягаха, за да съберат празните съдове, преди да се махнат от пътя на гостите.
Подобна сцена беше последното нещо, което Нанси очакваше да види след мъчителните събития през деня. Помещението беше ярко осветено, а шумът толкова силен, че едва успяваше да чуе келнера.
- Госпожо, мога ли да ви помогна? Желаете ли нещо за пиене или търсите някого?
- Да, господин Адамс. Познавате ли го? - вече оглеждаше помещението тя.
- Да, госпожо, моля, последвайте ме.
Нанси изпита затруднение да пази равновесие и да следва келнера, който умело се промъкваше през навалицата, докато не стигнаха до другия край на помещението. Там в ъгъла, седнал на крайчеца на удобно кресло, я очакваше един леко нервен Джек Адамс. Той разговаряше с наглед тромав индиец, който имаше вид на двайсет и няколко годишен. Облегнал се беше удобно и само по езика на телата им се разбираше много ясно какви са техните отношения. Адамс сигурно се опитва да му продаде някакви антики, реши Нанси. Келнерът се поклони на двамата седнали удобно мъже, след това прошепна нещо в ухото на Адамс. Американецът се обърна и тя му кимна. Той ѝ кимна в отговор със сериозно лице. Може би уговаря важна сделка, каза си тя. Той стана, поклони се на своя събеседник, чиято глава едва помръдна в отговор, след това я доближи с бързи крачки. Имаше вид на човек под силен стрес.
- Значи успяхте да ме намерите. Какво става?
Тя си пое дълбоко дъх.
- Искам да се кача на самолета тази вечер. Разполагам с 5000 долара в пътнически чекове. Мога да ги обменя на рецепцията на хотела, а ти може да вземеш назаем костта. Това мога да си позволя, но ти ще получиш костта, както поиска. Аз трябва да се кача на самолета.
Джек Адамс стрелна поглед през рамо към тромавия индиец, след това сс обърна към нея. Ако бе изпитал някакви съмнения, очевидно бързо ги беше оборил.
- Чудесно, ще се видим на рецепцията след две минути.
Пет минути по-късно един хотелски служител с добре поддържан маникюр свърши с броенето на новите банкноти и ги бутна по мраморния плот към очакващите ръце на Нанси. Парите за устройване на новия ми живот в Делхи, помисли си тя с угризения. Готвя се да ги предам на човек, на когото изобщо не може да се вярва, само заради удоволствието да ме заведе в Тибет, където да се изложа на голяма опасност.
Внезапно усети Адамс да я стиска за лакътя. Със съскане той прошепна в ухото ѝ:
- Качи се веднага на асансьора и се спусни на минус първия етаж. Там слез, завий надясно и излез през втората врата, на която пише „Само за служители". После чакай в коридора.