Царството [calibre 1.48.0]

Той настойчиво я забута към вратите на асансьорите в далечния край на мраморното фоайе, остави я там и отсечено закрачи към мраморното стълбище, което водеше към ресторант „Маршан". Объркана, Нанси се зае да изпълнява странното му нареждане и нареди на момчето в асансьора да я свали до минус първия етаж. Както я беше инструктирал, зави надясно и намери втората врата, на която пишеше „Само за служители". С блъскащо сърце я отвори и прекрачи в коридора зад нея. Той беше безупречно чист като целия хотел, но безличен, с изключение на вратата в далечния край и другите две отдясно, на които пишеше „Домакинство".

Точно започна да се чуди какво да прави, когато Джек Адамс нахлу през вратата в далечния край на коридора.

- Бързо, последвай ме. Не се бави!

Тя се втурна към него, мина през вратата и попадна в ъгъла на шумна подземна кухня.

- Къде отиваме? - извика, за да я чуе.

- Ще минем по панорамния път - отговори той, хвана я за ръка и я повлече покрай един усмихнат готвач, облечен в безупречно бяло работно облекло.

- Защо? - изкрещя тя.

- Защото горе имаше един, който много искаше да разбере къде отиваме.

Сърцето ѝ прескочи, но Адамс крачеше твърде бързо, за да забележи паниката ѝ.Той я влачеше напред покрай метални работни маси, покрити с еднакви чинии, пълни с храна, които чакаха да бъдат отнесени на хотелските гости. Един готвач им се усмихна иззад вдигащ пара казан и извика нещо на хинди. Адамс му отговори на същия език и мъжът сс разсмя.

Сигурно беше видял някого от хората, които я следяха във фоайето - може би някой е стоял там, а тя не го беше забелязала. Защо тогава не я попита кои са те? Защо не поиска да разбере какво става в действителност? Сигурно се беше разтревожил, когато е видял, че я следят. Стигнаха до летяща врата и Джек профуча през нея, влачейки я зад себе си. Излязоха на огромна товарна рампа. Два хладилни камиона за зеленчуци стояха с отворени товарни отсеци, а един готвач оглеждаше наредените върху палета щайги с марули.