Чародейката

– Планирали сте всичко? – попита Софи. С всяко ново разкритие гаденето в

стомаха £ се усилваше. – Дори лошите моменти?

– Имаше ли лоши моменти? – попита Изида. Погледна към съпруга си и той

поклати глава. – За какво говориш?

– Мисля, че тя има предвид моментите, в които едва не бяхме убити – отвърна

Джош вместо близначката си. – Мен за малко да ме изяде Нидхьог в Париж.

Изида махна с покритата си с пръстени ръка, сякаш Париж не означаваше нищо.

– Ти никога не си бил в чак такава опасност, Джош – каза тя. – Намираше се в

компанията на някои от най-великите воини на всички поколения. Те те защитаваха.

– Аз се бих срещу дисите – каза Софи. Нямаше намерение да подмине въпроса

току-така. – Останах с впечатлението, че те полагат големи усилия да ме убият.

– А да не забравяме и процеса на Пробуждане – добави Джош.

Изида се засмя тихо и мелодично, но прозвуча странно фалшиво и заучено.

– Това никога не е представлявало заплаха за вас. Вие сте Злато и Сребро – каза

тя. – Истинско Злато, чисто Сребро. Пробуждането вреди само на нечистите.

– Ами нападението на немъртвите в Охай? – продължи Джош.

Изида пак опита да се засмее. Смехът £ отново прозвуча фалшиво.

– Дий не беше достатъчно могъщ, за да ги поддържа дълго. Вие ги унищожихте

минути преди да се разпаднат сами.

– Ами Коатликуе? – попита Софи. – Тя беше готова да изяде Джош.

– Освен това едва успях да избягам от горящата сграда – добави брат £. – А да

не забравяме и онази твар с рогата в Лондон.

– Стига! – Изида плесна с ръце и от пръстените £ изскочиха искри, когато се

удариха един в друг. – Всичко това беше планирано.

– Включително предателството на Дий към вас ли? – попита предизвикателно

Софи. – Защото останах с ясното впечатление, че това не влизаше в плановете ви.

На масата се възцари мълчание.

Джош се взря внимателно в близначката си.

– Дий започна да действа независимо, нали? – попита тя.

Той не беше сигурен в това, преди Софи да го изрече на глас.

Тя кимна.

– Дошло му е до гуша да бъде слуга, нали? Искал е да стане господар.

Озирис вдигна ръка.

– Никой план не е безупречен. Винаги ще има някакви дребни непредвидени

фактори. Променливи. Към края Дий се превърна в променлива. – Той пусна една

усмивка и подобно на смеха на жена му, тя бе заучена и фалшива. – Това обаче се

компенсира от факта, че е бил верен слуга в продължение на векове.

– Но той беше ваш пратеник на земята – възрази Джош. – Това не е дребен

фактор. Това е доста голяма грешка.

– Стига – сопна се Озирис. – Той вече си плати. Както става с всички, които ни се

противопоставят. Дий не беше първият ни слуга, няма да е и последният. Всъщност

мисля, че госпожица Деър вече е на път да го замени. Направих £ предложение,

което на практика не би могла да отхвърли.

– И тя прие ли го? – попита Джош.

– Да.

Джош не можа да повярва на Древния. Вирджиния Деър? Да стане слугиня на