Чародейката

се на Маретю, а после наметна дебел плащ с качулка върху рамената на Авраам.

Взря се в Дий.

– Аз също исках да го направя.

– Това е жена ми, Цагаглалал.

Дий се поклони леко.

– За мен е чест.

– Няма защо – сопна се тя. – С най-голямо удоволствие бих те бутнала от тази

кула. – Тя издърпа внимателно мъжа си от края на площадката, а после го

заобиколи и застана пред него, така че той да я вижда. – Моментът почти настъпи.

– Знам. Слизай. Приготви се. Аз почти приключих с доктора.

Цагаглалал мина бързешком покрай Дий и изчезна по стълбите.

– Тя ще те мрази в продължение на хилядолетия. – Авраам протегна ръка. – Дай

ми моята книга, докторе.

Дий се поколеба.

Дясната страна на лицето на Авраам се изкриви в зловеща усмивка.

– Човек трябва да е много тъп, за да си помисли да направи някаква глупост сега.

Или още по-зле – да се опита да преговаря.

Докторът бръкна под ризата си. На връв, окачена около врата му, висеше мека

кожена торбичка. Той я дръпна и връвта се скъса.

– Джош носи страниците, които откъсна от Сборника, по подобен начин – каза

Маретю.

– Знам. Току-що го разбрах. Не мога да повярвам, че през цялото това време са

били у него. Бяха толкова наблизо; само да ми ги беше дал, всичко щеше да е

толкова различно. – Дий въздъхна.

– Животът ти е пълен с разочарования – рече Маретю.

– Това сарказъм ли е? – попита Дий.

– Да.

– Изпитал съм немалко разочарования – призна Магьосника. Бръкна в торбичката

и извади малката, обкована с метал, книга. – Прекарах целия си живот в

преследване на тази книга. През вековете неведнъж бях на косъм да я получа. Но

от мига, в който тя най-сетне попадна в ръцете ми, всичко се промени. Това

трябваше да е най-големият ми триумф. – Той поклати леко глава. – Вместо това

всичко тръгна на зле.

Маретю пристъпи напред и взе Книгата от ръцете на стареца. Сложи я върху

куката си и отгърна корицата. По куката му моментално запламтя жълто-бял огън,

цвърчащи струи закапаха по камъните, сипейки искри като фойерверки.

– Истинска е – обяви той.

С почти болезнено усилие Авраам вдигна златната си ръка и я отпусна върху

рамото на Дий.

– Докторе, някога не си ли се питал защо все не успяваше да настигнеш

семейство Фламел, защо те винаги се измъкваха малко преди твоето пристигане?

– Разбира се. Винаги съм смятал, че имат късмет... – започна той. После поклати

глава. – Но ничий късмет не продължава толкова дълго, нали?

Маретю захлопна Книгата. Огънят върху куката му угасна.

– От теб никога не се е очаквало да откриеш семейство Фламел и Сборника. До

миналата седмица, разбира се, когато някой ти се обади, за да ти каже адреса на

книжарницата в Сан Франциско.

– Това сте били вие? – прошепна Дий, местейки поглед от Маретю към Авраам. –

Мислех, че работя за Изида и Озирис.