Чародейката

каже къде го е намерил, но подозирам, че е творение на Архонтите, а не на

Земните господари. Техните артефакти са с доста грубоват дизайн. Докато в този

има някаква изящност.

– Не виждам нищо – каза Дий. – Трябва ли да се фокусира?

– Помисли си за някого – рече Авраам. – За някого, когото познаваш добре. Бих

казал някого, когото обичаш, но осъзнавам, че в твоя случай трудно ще се намери

такъв.

Дий погледна в телескопа.

... Софи и Джош , седящи на кръгла маса , отрупана с храна. Срещу тях бяха

Изида и Озирис.

Той дръпна рязко глава назад, а после пак се наведе към окуляра.

... Вирджиния Деър , в свободна бяла роба и сламена шапка , върви по улици , гъмжащи от дребни , мургави хора. Червенооки анпу в черни брони я

наблюдават от сенките.

– Невероятно – каза Дий, вдигайки поглед. – Това е като ясновидско кълбо. Само

хора в това Сенкоцарство ли може да вижда?

– Ако го нахраниш с кръв и болка, ще ти покаже други времена и други места –

прошепна Авраам. – Аз не го храня.

– Ти обаче го храниш. – Дий се извъртя, за да се вгледа в Маретю.

– Понякога – призна мъжът. Някаква тъга премина през очите му. – Има някои

хора, които искам да държа под око.

– Страшно бих искал да имам нещо такова. Мога да му измисля хиляди

приложения.

Маретю поклати глава.

– То щеше да те унищожи, докторе.

– Съмнявам се.

– Понякога, като погледнеш в телескопа, откриваш, че оттам те гледа нещо. Нещо

гладно.

Дий сви рамена.

– Както ти самият каза, виждал съм чудовища и преди. А и те не могат да ти

причинят кой знае какво от другата страна на телескоп.

– Те не винаги са от другата страна на телескопа – рече Авраам. – Понякога

минават през него. – Мага се извърна, за да може безсмъртният да види цялото му

тяло. Лявата страна на лицето му – от челото до брадичката и от носа до ухото –

представляваше твърда златна маска. Само окото му оставаше незасегнато,

макар че бялото бе станало бледо минзухарено и златни нишки се виеха през сивия

ирис. Горните и долните зъби от лявата страна на лицето му бяха от чисто злато, а

лявата му ръка бе покрита с нещо, което приличаше на златна ръкавица.

– Промяната – ахна Дий.

– Впечатлен съм. Малцина хора от твоето време изобщо знаят за нея.

– Аз не съм обикновен човек.

– Виждам, че си надменен както винаги, докторе. – Авраам се обърна пак към

телескопа и долепи здравото си око към окуляра.

Дий изведнъж усети, че се чуди кого ли гледа Авраам.

– Рано или късно Промяната изкривява всички ни. А някои – като твоята

приятелка Бастет – превръща в чудовища.

– Всяка Промяна уникална ли е?

– Да, специфична за дадената личност. Промените може да си приличат, но няма

две еднакви.

Дий докуцука, за да застане до Авраам, и се взря внимателно в ръката му.