Бялата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-081-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Бялата кралица». Краткое содержание книги:
— Ще ги видя мъртви — казвам на майка ми, докато седим пред един отворен прозорец в личните ми покои в двореца Уестминстър и предем вълна и златна нишка, за да приготвим прежда за скъпа наметка за бебето. Ще бъде от най-чиста агнешка вълна и безценно злато — наметка, подобаваща за един малък принц, най-великият принц в християнския свят. — Ще ги видя мъртви и двамата. Кълна се в това, каквото и да говориш.
Майка ми кимва към вретеното в ръката си и вълната, която разчепквам:
— Не влагай зли помисли в малката му наметка — казва тя.
Спирам колелото на чекръка и слагам вълната настрани.
— Ето. Работата може да почака, но зложелателството не може.
— Знаеше ли, че Едуард е обещал документ за безопасно преминаване на Ричард Уелс, ако признае измяната си и разкрие заговора; но когато той го сторил, съпругът ти престъпил думата си и го убил?
Поклащам глава.
Лицето на майка ми е мрачно.
— Сега фамилията Боуфорт е в траур за своя сродник Уелс, а Едуард създаде нова кауза на враговете си. И освен това наруши думата си. Никой няма да му се довери повече; никой няма да посмее да му се предаде. Той се показа като човек, на когото не може да се има доверие. Толкова лош, колкото и Уорик.
Свивам рамене:
— Такива са законите на войната. Маргарет Боуфорт ги познава така добре, както и аз. А тя и без друго щеше да е нещастна, тъй като е наследница на династията Ланкастър, а ние призовахме съпруга ѝ Хенри Стафорд да тръгне на поход в наша защита — изсмивам се сурово. — Бедният човек, приклещен между нея и нашия повик.
Майка ми не успява да скрие усмивката си:
— Маргарет несъмнено е била на колене през цялото време — казва тя ехидно. — За жена, която твърди, че Бог се вслушва в молитвите ѝ, тя не може да се похвали с голяма полза от това.
— Както и да е, Уелс не е важен — продължавам аз. — Жив или мъртъв. Важното е, че Уорик и Джордж ще се отправят към кралския двор на Франция, злословейки срещу нас и с надеждата да съберат армия. Имаме нов враг и той е в собствения ни дом — собственият ни наследник. Каква фамилия са Йорк!
— Къде са сега? — пита ме майка ми.
— По море, на път за Кале. Така твърди Антъни. Изабел чака дете и е на борда на кораба заедно с тях, където няма кой да се грижи за нея освен майка ѝ, графиня Уорик. Сигурно се надяват да влязат в Кале и да съберат армия. Уорик е обичан там. А ако се установят в Кале, ние няма да сме в безопасност, докато те чакат отвъд морето, заплашвайки корабите ни, на половин ден път с кораб от Лондон. Те не трябва да влизат в Кале, трябва да предотвратим това. Едуард изпрати флота, но нашите кораби никога няма да ги настигнат навреме.
Изправям се на крака и се надвесвам през отворения прозорец в слънчевата светлина. Денят е топъл. Под мен Темза искри като езеро; спокойна е. Поглеждам на югозапад. На хоризонта има редица тъмни облаци, сякаш времето в морето е бурно. Притискам устни една към друга и леко изсвирвам.
Зад гърба си чувам как майка ми оставя хурката си, а после и тихия звук от нейното изсвирване. Наблюдавам редицата облаци и оставям дъха си да изсвисти като вятър по време на буря. Тя идва да застане зад гърба ми и обвива с ръка широката ми талия. Заедно подсвирваме леко в пролетния въздух, за да извикаме буря.
Бавно, но мощно, тъмните облаци се трупат един върху друг, докато накрая далече на юг, над морето се образува един огромен, заплашителен и мрачен кълбест буреносен облак. Въздухът става по-хладен. Потръпвам от внезапния студ, двете с майка ми се отдръпваме и затваряме прозореца при първите капки дъжд.