Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Как успяваше да запомни всички тези неща? И защо й беше да ги помни?
— При кого отиваме първо?
— Уилям Джон Фрейзър, известен като Били. Петдесет и тригодишен, женен, с две големи деца — едното следва в университета в Лийдс, другото — в университета в Лъфбъро. Понастоящем работи като електротехник на свободна практика. — Тя издърпа чантата по-високо на рамото си. — Ще шофирам аз, защото знам къде отиваме.
Излязоха на ветровития паркинг зад участъка и се насочиха към една от необозначените коли за обща употреба. Марк знаеше, че ще е пълна с чужди боклуци. Беше открил, че отношението на служителите на криминалната полиция към колите е като отношението на кучетата към стълбовете на уличните лампи.
— Няма ли да е на работа сега?
Той отвори вратата откъм мястото до шофьора и установи, че на пода има пластмасови опаковки от сандвичи, празни кутии от кока-кола и пет опаковки от „Сникърс“. Периферното му зрение регистрира нещо бяло. Отитоджу му подаваше празен найлонов плик.
— Давай — каза тя. — Напъхай в това боклука и го хвърли в контейнера.
Което накара Марк да си напомни, че все пак и от нея има полза. Излязоха на главния път, където движението беше все още натоварено, макар да беше минал най-тежкият час на сутринта, и се насочиха на запад. От двете страни на шосето се редяха къщи с мръсни фасади от червени тухли и магазинчета от онези, които съумяваха да се крепят с отчаяни усилия въпреки по-луксозната конкуренция в други квартали. Малки бакалнички, салони за маникюр, железарии, обществени перални, закусвални и фризьорски салони. Беше потискащо дори да минаваш с колата покрай тях. Марк бе обзет от благодарност, като си помисли за собственото си жилище в центъра на града, в някогашна фабрика за дантела, превърната в жилищна сграда. Може и да беше малко, но поне не му се налагаше да се сблъсква с тази мизерна обстановка в свободното си време. А съвсем наблизо имаше и страхотен китайски ресторант, който осигуряваше доставки на храна по домовете.
Пътуваха петнайсет минути по околовръстния път, после се отклониха и навлязоха в приятен квартал, застроен с къщи близнаци. Вероятно бяха строени през трийсетте години; солидни, непретенциозни, с добри пропорции. Къщата на Били Фрейзър беше ъглова, с голяма, добре поддържана градина.
— Откакто съм се родил, живея в този град, а дори не подозирах за съществуването на това място — каза Марк.
Последва Отитоджу по алеята към къщата. Вратата отвори жена, висока не повече от пет фута. Беше прехвърлила най-добрата възраст — в светлокестенявата й, равно подстригана коса се виждаха сребристи кичури, очертанията на брадичката й бяха почнали да омекват, вероятно и теглото й беше с няколко паунда повече от допустимото. Но според Марк изглеждаше доста добре за годините си. Заговори веднага, преди Отитоджу да е успяла да я подплаши.
— Госпожа Фрейзър?
Жената кимна и ги изгледа тревожно.
— Да, аз съм. — Марк отбеляза, че говори с местен акцент. Значи Фрейзър не си беше довел жена от Файф. — А вие сте…?
— Аз съм Марк Хол, това е колегата ми Феми Отитоджу. Ние работим в полицията, трябва да поговорим с Били. Няма никакъв повод за безпокойство — каза той припряно, забелязал паниката, която се изписа по лицето на госпожа Фрейзър. — Един негов познат от Файф е обявен за издирване, затова трябва да зададем на Били няколко въпроса.
Жената поклати глава.
— Само ще си изгубите времето, момче. Били не поддържа връзка с никого от Файф — освен с момчетата, с които пристигнаха тук навремето. А това беше преди повече от двайсет години.
— Човекът, който ни интересува, е изчезнал преди повече от двайсет години — каза грубо Отитоджу. — Затова трябва да говорим със съпруга ви. Той у дома ли е? — Марк изпита желание да я ритне, когато забеляза как изражението на госпожа Фрейзър изведнъж се промени и стана затворено. Отитоджу със сигурност е отсъствала, когато са раздавали чувството на женска солидарност.
— На работа е.
— А можете ли да ни кажете къде работи, мила госпожо? — попита Марк, опитвайки се да възстанови спокойния тон на разговора.
Вътрешният конфликт на жената се изписа ясно на лицето й.
— Почакайте малко — каза тя накрая. Влезе в къщата и се върна с голям бележник, отворен на днешната дата. Обърна го към него, така че той да може да прочете написаното. — Ето.
Отитоджу вече драскаше адреса на скъпоценното си листче. Госпожа Фрейзър успя да прочете написаните на него имена.