Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
— Изпотрошил си си ташаците снощи — отбеляза сухо Енцо. — Поне ще е добре, ако можеш да забравиш оная дърта кобила дето чукаш в Холивуд. Но ей, сега нямаме никакво време за разговори. Иди в къщата на брат си и стой при него.
— Трябва да се връщам обратно на Брега. Без мен нещата могат да започнат да…
— Стига! — изкрещя Енцо. — Въобще не мога да разбера своите деца. Брат ти загубва жена си — твоята снаха. И трябва да скърбиш, да покажеш уважение. Но не, мрънкаш ми тука да се връщаш на Брега. Какъв брат си ти? Иди в къщата на Франк и стой при него. Ще трябва да останеш тук до след погребението.
— Кога ще е то?
— Не ме разпитвай! — изкрещя отново Енцо. — Махай се оттук. — Сърцето му започна да бие неукротимо — без съмнение признак за пренапрежение.
Какво толкова беше направил, че да заслужи трима сина идиоти?
29.
Дъки К. Уилямс прие новината за атентатите спокойно. Предаде своите поздравления на Лерой.
По-късно посети Кас.
— В най-скоро време напускам апартамента — каза той.
Апартаментът, в който беше живял с Маргарит, му навяваше прекалено много спомени. Трябваше да забрави за миналото. Спомените за Маргарит превръщаха всеки ден в болезнено преживяване. Когато щеше да бъде отмъстено за смъртта й, той искаше да е готов да се премести от него.
Кас му разказа за Анна Мария Басалино и внезапното завръщане на Бет в комуната.
— Изтегли и другите две — предупреди я той със суров тон. — Сега аз съм се заел с всичко. Правя го както съм намислил и не ги искам да ми се пречкат, да объркат всичко.
— Какво си намислил да правиш? — попита Кас разтревожена.
— По-добре е да не знаеш — отвърна той.
Когато се върна у дома си, той се обади на своя мениджър:
— Нека пуснем шоуто да се търкаля по пътя, приятелче. Ще бъда готов за записи или турне по-скоро, отколкото си мислиш.
Мениджърът му остана зарадван.
После се обади на Лерой:
— Защо не вземем да прекъснем увертюрата и се заловим за бизнес? Искам всичко да свърши по-скоро. Започни с Франк на погребението на неговата жена, а после се погрижи за къщата в Маями. Стига сме изчаквали повече. Задействай плана си. Парите ще са готови, когато свършиш.
— Можеш да си сигурен, че ще е свършено — отвърна Лерой. Той не правеше празни обещания.
30.
Анджело с труд отвори очи. Успя да го стори с върховно усилие и премигна няколко пъти. Чувстваше клепачите си твърди, очите му бяха пълни с кръв. Погледът му беше свръхсериозен, като след супер препиване.
За миг се почувства напълно дезориентиран. След малко обаче се досети къде се намира. Лежеше сам върху леглото на Рио в нейния апартамент. Завесите на прозорците бяха спуснати и нямаше представа дали е ден или нощ.
Тялото го болеше. В задните части чувстваше непозната, неприятна тъпа болка.
— Исусе Христе! — Седна в леглото бавно, внимателно. Какво, по дяволите, се беше случило с него?
Успя ясно да си спомни как дойде в нейния апартамент и как Рио го посрещна. Спомни си и фантастичната сексуална сцена, която изпълниха, шишенцето с наркотика, марихуаната, алкохола. После всичко беше едно бяло петно. Едно продължително — колко продължително? — бяло петно.
Трябва да е било от алкохола. Онзи тежък, гъст ромов буламач, в който Рио си потапяше пръстите и после ги пъхаше в устата му. Той трябваше да го е нокаутирал. Къде беше тя, все пак? Стана неуверено. Усети неприятната промяна в тялото си и с още по-неприятно усещане си представи как трябва да е станала.
Трябваше да отиде да се изпишка и пипнешком намери пътя до банята.
Светна лампата. Към огледалото бяха прилепени със скоч шест цветни снимки от „Полароид“, заснетото на които не остави у него никакво съмнение какво се бе случило. В случай, че той осъзнаеше това Рио беше написала на огледалото с яркочервено червило: „Браво, миличък! Винаги съм знаела, че си педалче“.
С нарастващ ужас той впери поглед в снимките. На тях се виждаше той с някакъв пълничък мургав мъж и красиво русо момиче. Само че това не можеше да е никакво момиче, защото въпреки гърдите ясна отличителна черта беше и огромният пенис.
Анджело винаги се беше страхувал, когато мъже се приближат много до него. Мразеше да бъде докосван от тях. Дори едно приятелско потупване по рамото го дразнеше. През целия си живот умишлено беше избягвал всякакъв контакт с мъже. И сега всичко това.
На снимките той се смееше и кикотеше. Действително изглеждаше, като че ли преживява страхотно удоволствие.