Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
Но не, нямаше намерение да рискува да разбере дали ще е така. Никак. Най-добре беше да я забрави.
— Вече беше я искал, беше я имал. Стига толкова. Край на историята.
Господи, колко отегчителен се очертаваше престоят при Франк. Безцелно мотаене из неприятната къща.
— Хей, Сегал — извика той на бодигардовете си, които бяха долу, — какво ще кажете за една игра покер? Разберете дали има карти в тоя мавзолей.
31.
Мери Ан Огъст се събуди в Лос Анджелис. Не можеше много добре да си спомни как се озова тук. След като Алио Маркузи я беше олигавил цялата, се беше появила друга посетителка, Клер.
Мери Ан успя да си спомни, че бе възразила за отношението към нея, но веднага я заплашиха. После беше казала на Клер, че когато Енцо разбере за всичко това, Клер и Алио ще имат много проблеми. Клер се беше изсмяла и я нарекла миличка:
— Не се безпокой, миличка, Енцо знае всичко за това. Той иска да дойдеш с мен на едно малко пътешествие.
После Клер й беше мушнала някаква игла в ръката, което я накара да се почувства отпаднала и хрисима. Беше се облякла и напуснала хотела с Клер. Двете се бяха качили в кола и пътували известно време. Следваше полет със самолет и отново пътуване с кола, която ги отведе до къща. После си спомняше някаква стая, в която заспа. Сега се събуди.
Стана и се огледа наоколо. Намираше се в съвсем обикновена стая със светната лампа, маслиненозелени стени и прозорци със затворени капаци. Опита се да ги отвори, но не се поддадоха, както и вратата.
Отиде до огледалото и погледна отражението си. Косата й беше разрошена и стърчеше във всички посоки, гримът й беше размазан и изтрит.
Нищо не раздразваше Мери Ан толкова много, колкото лошият й външен вид. Потърси чантата си и я намери на пода. Извади грим и червило и внимателно освежи лицето си, след което приведе прическата си в по-добър вид. Едва когато свърши с това се зае да огледа по-подробно обстановката и да разбере къде всъщност се намира и какво става.
През шестте месеца живот с Енцо Мери Ан бе успяла да се сдобие с не малко вещи. Скъпи бижута, дрехи, палто от норка и, разбира се, последния подарък — дългото палто от чинчила.
Сега се замисли за тези предмети. Щяха да са й един вид защита, когато на Енцо един ден му омръзнеше от нея, помисли си тя. Щяха да й осигурят прилично бъдеще, така че нямаше да има смисъл да се връща към професията си да танцува гола на сцена, за да изкарва пари да живее. По-скоро щеше да се убие, отколкото да се раздели с вещите си.
В този момент Клер влезе в стаята. Беше около четиридесетгодишна, слаба и имаше донякъде мъжки вид.
— Не разбирам — каза Мери Ан със своя спокоен, тънък момичешки глас. — Къде е Енцо? Защо иска да съм тук?
Клер сви рамене:
— Той реши, че имаш нужда от промяна, миличка. Знае, че аз имам безброй добри приятели тук, в Ел Ей, и мисли, че ще искаш да се запознаеш с някои от тях.
— Защо той не ми каза?
Клер прегърна Мери Ан през рамо:
— Енцо ми каза, че едно от най-добрите ти качества е, че не задаваш много въпроси. — Присви очи и продължи: — Ти си много хубаво момиче, но ще трябва да се разделиш с тази твоя прическа.
— Енцо харесва косата ми да е така — продължи упорито Мери Ан.
— Така беше, котенце. Енцо няма да се появи известно време.
— А моите неща? Дрехите ми и бижутата? Кожените ми палта?
— Не се тревожи за тях — отвърна небрежно Клер. — Енцо ще ти ги изпрати. Бъди добро момиче, слушай ме и двете ще се разбираме много добре. Така всичко ще бъде окей.
Мери Ан беше наистина глупава, но все пак постепенно започна да разбира, че нещата не стоят съвсем добре.
32.
Шифти Флай изпрати Анджело до мястото му в огромния джъмбо джет62, който щеше да отлети за Ню Йорк, за да бъде спокоен, че е седнал където трябва.
— Не си мисли, че беше много забавно, янки — процеди той.
— Слушай, човече — рече Анджело. — Защо си толкова изнервен? Разбирам, че си имаш работа за вършене. Но трябва да ти кажа, че не си много добър за тази работа.
Шифти Флай му хвърли святкащ поглед. Еди Ферантино го беше нахокал здравата заради това, че Ник му се беше измъкнал незабелязано.
— Няма смисъл да се въртиш повече тук заради мен — продължи Анджело. — Няма да отида никъде. — Отпусна се на облегалката и затвори очи, надявайки се, че когато ги отвори, Шифти Флай няма да е тук. След малко ги отвори и него наистина го нямаше.
62
Джъмбо джет — най-големият пътнически самолет, „Боинг-747“. — Бел.прев.