Убийци от любов
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Убийци от любов». Краткое содержание книги:
В този момент той се почувства много странно. Какво ставаше с него — течността от шишенцето, секса, двете цигари марихуана, които бяха изпушили, силния ромов коктейл — всички те сякаш го уморяваха ужасно. Е, все пак умората беше приятна, отпускаща. Господи, дали Рио щеше да се възпротиви, ако той си поспеше малко сега? Нямаше да го вика по име да се събуди, сигурно беше доволна от него — нали беше доказал себе си.
Затвори очи. Почувства се още по-странно — като че ли висеше във въздуха. Беше повече от опиянен, умът му като че ли напускаше тялото и се възнасяше към ъгъла на стаята да го наблюдава оттам.
Това беше много забавно. Наистина беше забавно и той започна да се смее. Скоро разбра, че смехът му не излиза от устата, а излиза от всички отверстия на тялото: от носа, ушите, дори от задника. Това усещане го накара да се смее още по-силно и колкото повече се смееше, толкова повече го обземаха особени усещания.
Забеляза много хора, които влизаха и изпълваха стаята. Приятни усмихнати лица, които откликваха положително на смеха му.
Всички те започнаха да събличат дрехите си и то така, че дрехите веднага започваха да се носят бавно из пространството наоколо. Анджело поиска да седне в леглото, но беше прекалено изтощен и не можа да помръдне. Въпреки това, продължаваше да чувства наслада. В този час се чувстваше превъзходно.
— Хей, бейби. — Лицето на Рио доплува във фокус пред очите му. — Помниш Хернандо и Пийчиз, нали? Те двамата си мислят, че си страшно специален. Двамата искат да се запознаят с теб.
Думите й „запознаят с теб“ отекнаха и продължиха да ехтят из стаята, докато всичко зазвуча като ритуален индиански химн.
Той кимна с разбиране. Изведнъж като че ли главата му се отдели от тялото, полетя нагоре и рикошира в тавана.
Хернандо започна да го опипва със силни ръце, започна да гали половия му орган, да го поема в уста.
Анджело изохка от удоволствие. Почувства пениса си по-голям от тялото. Почувства тялото си нищожно.
Пийчиз беше изящно същество — славянско лице с правилни очертания и гъста руса коса. Тя се опитваше да избута Хернандо и се заеме самостоятелно с Анджело.
Отнякъде долиташе смехът на Рио и кънтеше тежко във въздуха.
Обърнаха го по корем, повдигнаха го на колена и Хернандо го яхна. Анджело разбра, че зад него е мъж, защото го вкара в него, но това сега нямаше никакво значение. Всичко беше фантастично. Пийчиз беше легнала отдолу и го смучеше в устата си и той си помисли, че достига върха на вечността. Дойде мигът на действителното изпразване, което беше експлозия, конкурираща тази на атомната бомба.
Буум. Огромен гъбест облак. И Анджело се понесе в дълбок сън, който жадуваше.
28.
Ник спореше неспокойно с прислужницата на Ейприл Крауфорд по телефона. Лежеше на леглото на Лара.
— Хайде, Хати, знам, че е там. Кажи й пак, трябва да говоря с нея, много е важно.
Хати сниши гласа си:
— Мистър Басалино, просто не е добре сега. Заключила се е в стаята си и не иска да говори с никого.
— Сигурна ли си, че й каза, че съм аз?
— Точно с вас не иска да разговаря.
— О-о, майната му, Хати, знаеш каква е. Ще опитам да хвана самолет и да дойда още днес. Колко бутилки има там при нея?
— Мистър Басалино! — възкликна Хати възмутена. Тя беше с Ейприл вече деветнайсет години й отказваше да признае, че работодателката й пие.
— Дръж я под око, Хати, обяснявай й как стоят нещата, казвай й да не вярва на всичко, което чете във вестниците. Ще се видим довечера.
Лара, която беше в съседната стая, влезе бързо в спалнята при него.
— Е — каза тя, напрягайки се да се усмихне, — значи това е, а?
— Кое? — попита той лаконично.
— Че се втурваш пак в ръцете на мама, а? Наистина се надявам, че ще ти прости, че си бил лош.
Той поклати глава тъжно.
— Лара… Лара. Изненадан съм от теб.
Той бил изненадан от мен! — помисли си тя ядосана. Исусе, наистина беше постъпила като наивен идиот. Заслепена от мъж със страхотен външен вид, фантастично тяло и една нощ безумен секс. Беше си помислила, че той може да поиска да остане, но единственото нещо, което се въртеше в главата му, беше да избяга обратно при Ейприл.
— Кога тръгваш? — попита тя с унил тон.
— Не знам. Трябва да се обадя на баща ми.