Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
Валиант изрева. Ръката му изостави слабините й и я стисна отново за бедрото. Хълбоците му се разтърсиха, тялото му се напрегна, всеки мускул се стегна и той сякаш се превърна в камък зад гърба й. Когато кулминацията му приключи, се отпусна назад.
Младата жена му се усмихна, а в утробата й се разля жарта на неговото освобождаване. Удивена усещаше струйките течност — никога досега не бе изживявала подобно чувство с друг мъж. При всяко потръпване, той я придърпваше все по-плътно в прегръдките си. Топлината, изливаща се в нея, й действаше успокояващо след любовния акт. Усмивката й стана още по-широка. Валиант я ухапа по рамото.
— Хей! Внимавай с тези зъби!
Той облиза мястото, където току-що бе белязал кожата й, без да я разкъса.
— Извинявай.
Тя обърна глава, загледа се в мъжа, дарил й най-интензивния секс и реши, че сутрин изглежда много сексапилен. Косата му бе разрошена дива грива, а в красивите му очи имаше ленив, доволен блясък. Те наистина й напомняха за разтопено злато и й действаха абсолютно зашеметяващо. Когато погледна отблизо ирисите, съзря малки точици в различни нюанси на сияйно жълто. В неговия поглед можеше с радост да се взира вечно.
— Защо ме ухапа? — Не беше разстроена, само любопитна.
— Заради снощи. Исках да… — той направи пауза — … правя отново любов с теб, но ти вече беше заспала.
— Бях уморена. Ти направо ме застреля, секси.
Мъжът повдигна вежди и се намръщи.
— Не разбирам. Това не е ли човечески термин, когато стреляш по някого? Мислех, че се наслаждаваш на секса. Така ми се струваше. Реших да те зарадвам.
— Нямах това предвид — засмя се тя. — Исках да кажа, че ми взе ума.
Валиант също й отправи усмивка.
— Виждам. Много ми харесва да те имам веднага след като се събудя. Мисля, че трябва да го правим всяка сутрин.
— Мога да го преживея — изрече весело. — И аз не бих имала нищо против да ме отвеждаш редовно вечер в леглото по начина, по който го направи снощи.
— В състояние съм да го осъществя. Ние сме известни със силата и издръжливостта си. Неуморни сме. Тялото ми кипи от сили. Моето желание за секс е доста интензивно. Винаги съм готов да се чифтосвам с теб.
Младата жена се втренчи в него, осъзнала какво имаше предвид.
— Колко интензивно?
— Жадувам за секс всеки ден, седем дни в седмицата, всеки ден в годината — отвърна загледан в лицето й. — По няколко пъти на ден. Можем да се мушнем в леглото след хранене и да останем в него до следващото ядене. Искаш ли пак да го направим?
Думите му я накараха да зяпне.
— При подобна честота не бих оцеляла! Ще умра, ако всеки ден от годината се въргаляме в кревата и спираме само за да спим и да се храним. Аз съм обикновено човешко същество, Валиант. Ще ме убиеш!
Ръката му се плъзна към гърдите й и ги обхвана.
— Мога да те съживя.
Тя се напрегна, но осъзна, че зърното вече не я боли. Ласката му беше гальовно нежна и всъщност й стана много приятно.
— Добре. Тогава няма да мога да ходя.
Той се засмя, отдръпна огромното си тяло от нейното и бавно извади все още възбудения си член от влажната й мекота.
— Ти си много крехка. И аз все трябва да си го напомням. Не искам да те нараня. — Освободи я напълно и стана от леглото. — Вече те доведох до припадък. Трябва да те нахраня.
— Много съм гладна. — Седна и погледна към часовника до леглото. — Олеле! Вече е осем!
— Че това има ли някакво значение? — учуди се Валиант.
— В девет трябва да говоря с шерифа, не помниш ли? Едва ще ми стигне времето да се изкъпя и да се приготвя преди срещата.
— Ще ядеш! Имаш възможност да си вземеш душ, докато поръчвам храната. А той може да те разпитва, докато закусваш, или ще изчака докато свършиш. — Присви очи. — Трябва ти много храна. Ти си дребна и имаш нужда от по-големи количества, за да пораснеш и да заякнеш.
Тами се втренчи в него.
— Ще ме угояваш? Това ли искаш? Да ме направиш дебела?
Мъжът се ухили.
— Аз не сключвам сделки с вещици, ако съществуват такива. Не правя планове да те охраня, за да те хвърля в пещта и после да те изям.
— Какво те прихваща, непрекъснато споменаваш различни приказки? Нима ги знаеш? Мислех, че съм единствената, която го прави. — Погледна го развеселена.
Той се поколеба.