Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
— Когато бях малък ми ги разказваха често. Моят пазач разправяше, че мога да науча доста неща от тях. И аз ги запомнях.
Част от сърцето й се разби на парчета от думите му. Скочи от леглото и без да се подвоуми, отиде право при него. Обви ръце около тялото му и силно го прегърна. Той се поколеба, преди яките му ръце да я обгърнат и да я притиснат здраво. Стояха до вратата на спалнята — сгушени, голи.
— Защо ме прегръщаш? Възможно ли е да ми благодариш за страхотния секс?
— Не — засмя се тя, — направих го, защото… — Не искаше да му признае, че го съжалява за тъжното му детство. — Защото исках да те прегърна. Харесва ми да съм в обятията ти.
Ръцете му се затегнаха.
— Можеш да ме гушкаш всеки път, когато пожелаеш, Тами.
Подържа го още една дълга минута, преди да го пусне и с усмивка каза:
— Отивам да се изкъпя. Ще имам нужда от дрехи, които да облека.
— Точно бях тръгнал да ги взема. Ще се върна.
Тя влезе в банята, завъртя кранчетата и застана под душа. Доволна въздишка се отрони от устните й, когато топлата вода обля тялото й. Посегна към шампоана. Секунда по-късно, вратата на душ-кабината се отвори и вътре влезе голият Валиант. Тами се засмя и отстъпи, за да му направи място.
— Някой някога казвал ли ти е, че заемаш много място?
— Непрекъснато — изрече весело. — Обърни се да ти измия косата.
— Трябва да хапна и да говоря с шерифа — с усмивка поклати глава тя. — Аз ще мия моята, а ти твоята коса. Долу ръцете, Валиант! Когато ме докосваш спирам да разсъждавам.
— Но…
— Стегни се!
Усмивката му замря и той се намръщи.
— Добре.
Телата им се отъркаха едно в друго, докато си размениха местата, за да може Тами да си изплакне косата. Плътта на Валиант незабавно реагира. Младата жена се усмихна при вида на мъжествеността му, която се втвърдяваше и нарастваше насочена към нея.
— Това ли е твоята представа за поведение? Може да нараниш някого с това чудо.
— Само ми позволи да те взема и ще те любя точно тук до стената — изрече весело. — Това ще ми помогне да се държа прилично.
Тами поклати глава.
— Вече съм куца и то не от синините по бедрата ми. Опитваш се да ме убиеш ли?
— Не — намръщи се отново, следите от хумор избледняха от лицето му.
— Пошегувах се. Беше само шега. — Тя посегна към шампоана за тяло. — Подпри се на стената.
Той остана мрачен, но изпълни нареждането й.
Тами изсипа от гела в шепите си и остави бутилката на пода. Започна да нанася пенливата течност по ръцете, раменете и надолу по тялото му. Мъжът изръмжа, когато дланите й достигнаха зърната на гърдите му. Звукът беше много секси. Младата жена вече правеше разлика между звуците, издавани при възбуда и гняв. Докато масажираше гръдния му кош, тъмните пъпки станаха като камъчета под пръстите й.
— Сега ти се опитваш да ме довършиш — изпъшка той.
— Не още — отвърна му засмяна.
Ръцете й проследиха очертанията на корема, минаха по бедрата и се обвиха около ствола на твърдата му плът. Валиант изръмжа дълбоко и затвори очи. Тами се приведе напред, тялото й го докосна. С длани заразтрива и замасажира члена му, като непрекъснато увеличаваше темпото. Мъжът задиша тежко. От гърлото му последователно се изтръгваше ръмжене и мъркане.
Тами пристъпи още по-близо и отърка върха на мъжествеността му в корема си, като продължаваше да го стиска и забързваше движенията, за да го накара да реагира на растящата нужда. Изведнъж тялото му се стегна, главата му рязко се отметна назад и висок, необичаен звук — почти рев — излезе от устата му. Тя се наведе още повече, като внимаваше горещата сперма да се излее върху корема й, докато държеше твърдата плът като в капан между ръцете и кожата си. Малко след това Валиант поклати леко глава.
— Чувстваш ли се по-добре? — запита тя.
Той отвори очи, устните му трепнаха в подобие на усмивка.
— Твой ред е.
Тами се развесели и го пусна.
— Все още не. Трябва да се изплакна, а после да се облека. Имам нужда от храна, а ми предстои и разговор с шериф Купър. Можеш да ми върнеш услугата, след като той си тръгне.
— Ти си възбудена. Подушвам те. — Посегна към талията й.
— Не! — изрече игриво. — Искам да кажа, да, разгорещена съм. Ще се чифтосваме, но точно сега нямам време.
Мъжът въздъхна.
— Да не би онзи шериф да означава повече за теб, отколкото аз?
Тами се беше обърнала, за да отмие семето му от тялото си. Погледна го през рамо. Лесно прочете болката, изписана на лицето му.