Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
— Продавани на кого и за какво?
— На онези, които са искали да направят големи дарения на Мерикъл Индъстрис. — Валиант беше бесен. — Наричали са ги „подаръци“. Дарявали са ги срещу огромни суми, за да си осигурят прикритие на онова, което са вършели и за да избегнат наказанието за делата си. Продавали са нашите жени като секс робини на негодниците. Досега сме успели да открием няколко трупа и две-три живи.
— Никога не съм чувала за това по новините. — Тами едва преглътна сълзите си. — О, Боже! Ужасно е! Горките жени!
— Няма и да чуеш. Джъстис смята, че ако информацията стане публична, мъжете, които ги притежават, незабавно ще ги убият, за да унищожат всички доказателства, че са съществували подобни Видове. В момента, с наша помощ, правителството проследява всички финансови трансфери и платежни нареждания, за да открият останалите. Не знаем бройката на продадените, понеже записките са унищожени, но на всеки няколко седмици откриваме по една.
— Това е ужасно — посегна и погали ръката му. — Просто отвратително. Горките жени. — Направи пауза. — Надявам се, че всички ще бъдат намерени.
— Ние също — мрачно кимна той. — Сега сме свободни, затова фактът, че някои от нас са все още затворени и измъчвани, не ни дава покой.
— Няма ли начин да възстановите цялата информация и да ги намерите?
— Когато съоръженията за тестване бяха щурмувани от правоохранителните органи, те задействаха алармите там, където бяхме скрити. Персоналът запали пожари в звукозаписните зали и унищожи компютрите, в които се съхраняваше цялата информация. Започнаха да ни избиват. Някои от нас умряха, но повечето оцеляхме. Много малко от файловете бяха спасени.
— Не искам да го казвам, но вероятно е за добро. Знаеш ли какво може да стане с информацията? Някой може да се сдобие с нея и да я използва, за да започне всичко отначало. Вие сте доста впечатляващи. Обзалагам се, че друга компания би се изкушила да създаде нови лаборатории и да даде старт за провеждането на още експерименти.
— Един от арестуваните лекари ни каза, че главният изследовател, който ни е създал, е унищожил тази информация. — Той потръпна. — Тя не е била съгласна с плановете, които Мерикъл е имал за нас, и е изчезнала с всичките файлове за нашето създаване. Точно заради това започнаха опити за размножаване, за да увеличат бройката ни. Надявам се, че никой няма да успее да възпроизведе онова, което ни бе сторено. Достатъчно с тези кошмари. Сега се опитваме да унищожим финансово Мерикъл. Спечелихме в съда делата, свързани с паричните въпроси, и вашето правителство вкара в затворите много от участниците.
— То е и ваше правителство. Вие сте американци, нали?
— Винаги сме били разделяни — кимна той. — Трудно е да се опитваме да мислим по друг начин. Точно заради това адвокатите ни и Джъстис се борят толкова усилено за нашата независимост. Сдобиха се с Хоумленд, а с част от средствата от делата построиха Резервата.
— По новините чух, че имате нещо подобно на дипломатически имунитет на територията на Хоумленд и Резервата. А един репортер обясни, че също като консулствата си имате в тях собствени закони и съдебна система.
— Предполагам, че е така. Вашето правителство не може да ни принуди да се съобразяваме с човешките закони. Не и на наша земя.
— Значи, сега се намирам в друга страна, така ли? — внезапно се усмихна. — Дори не ми трябва паспорт. Супер!
Той се бореше с порива си да я погали. Тя бе прелестна, когато се усмихваше. Огледа синината на скулата й. Обхвана го гняв от онова, което й бяха сторили хората.
— Нима това е страхотно?
— Нещо такова.
— Искам да те докосна и да те целуна. Позволи ми, Тами.
Усмивката й угасна. Втренчи се в него, дъвчейки долната си устна.
— Не съм сигурна.
— Защо? Последния път нараних ли те? Не изпита ли удоволствие от докосването ми? Зная, че ти хареса. — В него пламна надежда, че ще се изкуши да го направи. Жадуваше да я държи отново в ръцете си.
Тами не можеше да го отрече. Времето, което бе прекарала в спалнята на Валиант я бе преследвало в продължение на пет седмици. Той беше преобърнал живота й. Когато я докоснеше, губеше способността си да мисли. Мъжът се наведе към нея, явно бе взел мълчанието й за съгласие. Ръката му се протегна и погали здравата й буза.