Валиант

— Нека шерифът да почака!

Младата жена отстъпи назад и прибра ръцете си далеч от тялото му.

— Ще говоря с него и той ще си тръгне. След като свършим с разпита, двамата с теб ще се върнем обратно в леглото. Така става ли?

— Добре — кимна съгласен. Обърна се, грабна пемзата и огледа свободната си длан.

— Какво правиш?

Валиант застана така, че да може тя да вижда как той използва камъка върху ноктите си.

— По този начин ги почиствам. — Протегна дланта си към нея. — Също така помага твърдите места върху кожата да станат по-гладки.

Тами протегна ръка и прокара пръсти по палците му. Усети мазоли по върховете им и в горната част на дланта, където започваха.

— Каква е причината за появяването им?

— Това, че съм Нов вид. Част от събратята ми също ги имат. Някои ги почистват, други — не. Аз го правя. Предпазва кожата ми от разраняване, когато се катеря по дърветата. — Очите му се присвиха подозрително. — Това прави ли ме по-малко привлекателен за теб?

Тя поклати глава.

— Намирам грубата повърхност на ръцете ти за възбуждаща. Кара ме да настръхвам и да треперя. Харесвам я.

— Добре. Притесних се, че различията ми от мъжете — човеци могат да те отблъснат от мен.

Младата жена опита да потисне усмивката си.

— Не се тревожи, Валиант. Уча се да ценя всички твои особености.

Той се вгледа в очите й, за да прецени честността й, и се успокои.

— Радвам се.

Докато Валиант почистваше ноктите и загрубелите си пръсти, Тами набързо привърши с къпането. Подсуши се, без да се бави, уви кърпата около тялото си и влезе в спалнята. Четири пазарски чанти чакаха на леглото. Надзърна във всяка, за да види какво ще облече. Две от торбите бяха за Валиант, останалите за нея. Избра си чифт памучни бермуди и широка, черна тениска. Бяха й купили и бельо — доста изрязани бикини и два еластични сутиена.

След малко в стаята влезе Валиант. Мократа му коса бе сресана назад. Изглеждаше съвсем различно с открито лице. Стори й се някак по-страшен. Буйната грива донякъде смекчаваше чертите му и му придаваше по-пухкав и атрактивен вид. Усмихна се, но не каза нито дума, докато той ровеше из купчината мъжки дрехи с огромен размер, предназначени за него.

Тами почти стъпи върху кутия за обувки, надничаща изпод кревата. Извади я и я отвори като предположи, че са за нея, тъй като не бе достатъчно голяма, за да съдържа нещо за едрите стъпала на Новия вид. Вътре откри чифт бели джапанки. Ненавиждаше подобен тип обувки, но поне щеше да има нещо на краката си. Остави ги в кутията. Нямаше намерение да напуска жилището. Чу звънеца и стреснато хвърли поглед към Валиант.

Той й се усмихна.

— Това е храната. — Нахлузи чифт черни боксерки. — Ще отида да я взема.

— Аз ще отворя. Облечена съм. — Засмя се тя. — Прекалено си разголен. Кой знае дали пред вратата не стои жена.