Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
— Ти си лъв. Обзалагам се, че шоколадът също причинява неприятности на лъвовете. Вероятно предизвиква спазми в стомаха.
Мъжът постави пред себе си чиния с месо. Чак сега Тами забеляза какво ще закусва той. Вторачи се, без да може да повярва. Четири полусурови, дебели пържоли, доминираха в блюдото. Под тях, като сос, се бе събрала кръв.
— Това ли ще ядеш? И полусурови? — Съумя да не потрепери от ужас.
Той отхапа от стека и Тами видя, че действително не е допечен. Извърна поглед. Валиант се хранеше с почти сурово месо. Погледна в своята чиния и бе благодарна на типичната закуска от бекон, бъркани яйца, пържени картофи и препечени филийки. Не би се докоснала до храната, ако бяха донесли и на нея същото кърваво меню.
— Искаш ли? Хубаво е.
— Всичкото е за теб — поклати глава тя. — Обичам моите пържоли добре изпечени и с малко сос. Ако има за гарнитура и картофи, още по-добре. — Поколеба се и погледна към чинията му. — Колко килограма месо изяждаш на едно хранене?
— Няколко.
— И само това ли ядеш?
— Не. Ям и еленско. Кравите също са добри. Харесвам пилешко и свинско, но добре приготвени. Виж, рибата сурова е превъзходна. Хващам я с ръце в реката. Когато се преместим в моята къща, ще ти наловя няколко. Ти може би ще ги предпочетеш сготвени?
Младата жена само кимна. Божичко, не мога да го гледам как яде! Съсредоточи се върху своята храна и не погледна към огромния мъж, докато не приключи със закуската си.
Около петнадесет минути по-късно отново се позвъни. Валиант отвори вратата. Тами остави празната си чиния върху плота на количката и се усмихна, когато шериф Грег Купър влезе в апартамента. Придружаваха го двама офицери от Новите видове, застанали като ескорт от двете му страни. Възрастният човек отвърна на усмивката й.
— Изглеждаш много добре, Там! — Огледа помещението и подсвирна. — И със сигурност се грижат прекрасно за теб. Хубаво местенце! Изискано!
— Благодаря. Ще седнете ли? — Тами се усмихна на служителите по сигурността. — А вие?
Двамата Нови видове поклатиха глави и останаха прави до затворената врата. Служителят на закона отиде до един стол и седна на него. Тами се разположи на дивана. Валиант се настани до нея.
— Имаш нужда от мен, за да направиш изложението, нали?
Белокосият мъж бръкна в джоба си.
— Всъщност, аз съм го приготвил вече. Те… — той погледна към Валиант — … бяха много продуктивни. Трябва само да го прочетеш и подпишеш, ако всичко е точно.
— О! — Тами пое книжата и ги разгърна. Започна да чете. Някой беше напечатал всичко, което се бе случило, но нямаше и думичка за „доктора“, който бе наредил на мъжете да я отвлекат, и за информатора им. Част от нещата не бяха съвсем точни, но записаното бе достатъчно за изобличаване на четиримата похитители.
Валиант се изправи и се отдалечи. Върна се бързо и й подаде химикалка.
— Ето, подпиши! — Лицето му бе мрачно.
Младата жена кимна и сложи подписа си на последната страница. Подаде изложението обратно на шерифа.
— Готово!
— Всичко е вярно, нали? Значи да приемем, че вече съм те разпитал?
— Да. Перфектно е. — Кимна. Новите видове го бяха написали, а тя им имаше доверие.
— Как се чувстваш днес? Изглеждаш добре. Синините по лицето ти не са толкова зле, колкото си мислих.
— И се чувствам напълно добре. Един от техните лекари дойде снощи да ме прегледа и ми даде болкоуспокояващи.
Валиант се изправи на крака.
— Ще ти донеса хапчетата. Вече закуси. — И излезе от стаята.
Грег Купър се наведе напред и прошепна.
— Наистина ли си добре тук? Ако искаш можеш да дойдеш с мен.
— Екстра съм! — отвърна му с усмивка. — Трябва да се обадя на Тед, че няколко дена няма да ходя на работа.
Намръщен, шерифът се облегна назад.
— Това, което се случи, вече се носи из целия град. Знаеш как става. Шефът ти позвъни тази сутрин и първото, което ме попита, е дали слуховете са верни. Разказах му и споменах къде си. Но не бях сигурен колко дълго ще останеш тук — замълча. — Твоите приятели ще ти бъдат благодарни, ако им се обадиш. Тим беше много притеснен за теб. Опитвал е да ти позвъни в Резервата, но му отвърнали, че не приемаш обаждания.
— Преди малко станах от сън. Ще се свържа с Тим при първа възможност.
— Е, аз по-добре да тръгвам. — Началникът на полицията се изправи. — Дошъл съм с четирима от моите заместници, за да отведем двама от нападателите ти. Третият преживя операцията и го преместиха в болницата в Шервър.