Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
— Ще ревнуваш ли, ако ме погледне друга? — попита развеселен исполинът.
Тами се поколеба, но отговори честно.
— Да.
Хуморът му се стопи.
— Ти си моя и аз съм твой. Не е нужно да ревнуваш. Няма да позволя на друга да ме докосва.
— Радвам се да го чуя — отвърна тя, докато бързо напускаше стаята. Думите му много й допаднаха. Мина през хола и отвори вратата. — Здравейте! — поздрави мигновено.
Жената, която стоеше насреща, беше висока малко над метър и осемдесет. Имаше дълга кафява коса и тъмни очи. С матовата кожа и острите черти тя изглеждаше яка, но красива. За пръв път Тами беше толкова близо до жена от Новите видове. Лицето й бе с широки скули и по-плосък нос. Когато погледна надолу към Тами, тя се усмихна и под устните й блеснаха остри зъби. Но изразът й не бе заплашителен.
— Здрасти и на теб, малко човече! Нося ви храна.
Тами не успя да се сдържи и се разсмя.
— Благодаря много! Аз съм Тами.
— Моето име е Брийз.
Домакинята направи път, за да може жената да вкара количката от коридора в хола и почти трепна, щом видя как съдовете едва не се изплъзнаха от таблата. Новата й позната явно не забелязваше нищо, тъй като се бе обърнала и я оглеждаше от глава до пети, след което се засмя.
— Значи ти си половинката на Валиант. — Тя не скри своето забавление. — Толкова си дребна. Вярвах, че ще избере Съншайн. Тя е висока колкото мен.
— Съншайн?
— Една от нашите. Той си търси половинка. Длъжна бях да дойда и да видя с очите си човешката жена, за която чух снощи. Разправяха, че си малка също като Ели и Триша. Прави са. Всички човешки жени ли са с вашия размер? Нямам понятие, тъй като не съм виждала много от вашата раса наоколо.
— Триша е онази, която срещнах снощи? Бременната лекарка? А коя е Ели?
— Тя е човек и е половинка на Фюри. Той е куче. Но те не са тук. Живеят в Хоумленд. Ели ми е добра приятелка. Дойдох тук преди месец с някои от нашите жени, за да помагаме при откриването на Резервата. Моята дружка много ми липсва, затова исках да се запозная с теб. Харесва ми да съм около човешки жени. — Усмихна се.
Тами отвърна на усмивката й. Тогава видя как веселата физиономия на Брийз бързо помръкна, погледът й се взираше в нещо зад гърба й. Предположи, че Валиант е влязъл в стаята. Ръмженето, което се разнесе секунда по-късно разсея всякакви съмнения. Жената Нов вид отстъпи назад към вратата със сведена глава. На лицето й бе изписан страх.
Тами се завъртя и сложи ръце на кръста си.
— Недей да й ръмжиш!
Ядосан мъжът я фиксира.
— Не искам никого близо до теб!
— Точно се опознаваме с нея. Ще станем приятелки. — Обърна се и се усмихна на Брийз. Когато жената повдигна глава и погледите им се срещнаха, Тами забеляза изненадата й. — Не му обръщай внимание! Той е… — сви рамене — … предпазлив.
— Има основание да бъде — отвърна новата й познайница. — Някои от нашите хора не понасят човешките същества.
— Е, ти не си от тях. Сама каза, че си приятелка с жена като мен. Наистина ми беше приятно да се запознаем. Надявам се да се видим отново.
Брийз радостно засия.
— Аз ще ви доставям храната. Никой друг не желае да го прави.
— Защото не искат да ме виждат ли?
Погледът на Новия вид се стрелна към събрата й и тя поклати глава, после побърза да каже:
— Ще се видим на обяд. — И хукна навън, като затвори вратата подире си.
— Те ме отбягват. — Валиант отиде до количката и отхлупи чиниите.
— Защо да го правят? — намръщи се Тами.
— Плашат се. Не съм… — сви рамене — … общителен.
— Имаш предвид, когато им изрева снощи, защото ме бяха зяпнали?
— Да. Точно така — кимна той. — Хайде да ядем!
Прехвърлиха блюдата на масичката за кафе. Тами се нахвърли върху шоколадовото мляко. Валиант направи неприятна физиономия.
— Какъв е този поглед?
— Това нещо е отвратително.
— Шоколадовото мляко ли?
— Повдига ми се от него.
Младата жена се поколеба.
— О! Разбирам.
— Какво?
— Ами някога имах куче. Веднъж изяде един шоколадов бонбон и повърна. Вероятно непоносимостта се дължи на животинското ти ДНК. Аз обичам шоколад.
— Не съм куче!
Тя успя да не се разсмее на ужасения му израз, породен от мисълта да бъде обвинен в нещо, което очевидно считаше за обидно. Намираше го за много сладък.