Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
Докато двамата се гледаха лошо, дъждът продължаваше да се лее. Светофарът се смени; червено, жълто, зелено. Почти мигновено се чуха клаксони и онези, които бяха последни на пешеходната пътека, се разбързаха да я освободят.
Чейн погледна към колоната автомобили зад Петрович, които се плъзгаха плавно по пътя. Хищно се озъби и се върна при своята кола.
Петрович пресече улицата и продължи нататък. Установи, че беше мокър, премръзнал, гладен, не можеше да си отиде вкъщи, едва ли би рискувал да отиде до лабораторията без полицейска защита и усещаше хладното метално докосване на пистолета на кръста си.
Осъзна, че има нужда да е сух, на топло и нахранен, иначе щеше да свърши с препъване и падане мъртъв. Погледна нагоре с изпръсканите си с вода очи към имената на улиците и осъзна къде се намира.
Беше кратък път пеша, но докато стигна, вече трепереше. Усещаше сърцето си голямо и крехко под мършавите ребра, докато изкачваше стъпалата към портите, все още белязани от куршумите.
Вратата беше затворена. Той хвана черната метална халка и я удари с трясък. Звукът отекна някъде в дълбините вътре. Той продължи отново и отново, след което клекна на тънката ивица сух камък пред входа.
Резето се отмести и се отвори тъмен процеп.
Той видя присвитите й очи да го изучават от височината на ръста ?.
- Убежище - каза той.
17.
Сестра Маделин го приюти. Тя го преведе покрай пластмасовите кофи, подредени по дължината на нефа с надеждата да събират обилните количес1тва течове от покрива, мимоходом се спря и коленичи да се прекръсти пред олтара, след което го заведе в църковната канцелария.
Отец Джон го нямаше.
- На среща с епископа е - каза тя.
Взе му одеялото и се зачуди какво да го прави това събрано на топка прогизнало покривало. Хвърли го в главното помещение на църквата.
- Това не значи ли, че би трябвало да си с него ?
- Там ще има повече членки на ордена, отколкото свещеници. В пълна безопасност е - тя изгледа Петрович. - Нали знаещ че правото на убежище е било отменено през седемнайсети век.
Той се разтрепери безпомощно пред очите й и обхвана с ръце тялото си.
- Не знаех какво друго да правя.
- Мислех, че имаш план за всичко - каза тя, след което добави тихо: - И каза, че повече няма да те видя.
Пристъпи напред и за част от мига той си помисли, че ще го загърне в робата си. Паникьосаният им вид ги накара да се отдръпнат един от друг.
Тя се завъртя уж да търси нещо.
- Не е нужно да си гений, за да се сетиш да си носиш дъждобран.
- По план трябваше да съм вече на летището. Но нещо се случи и установих, че ще трябва да поостана въпреки всичко.
Тя откри стара печка с два реотана и я довлачи насред стаята, а напуканият кабел се влачеше отзад.
- Трябваше или ти се искаше ? - тя се наведе ниско чак до цокъла на стената и натика пожълтелия щепсел в контакта.
Реотаните хвърлиха няколко искри и светнаха в червено.
- Все още бих могъл да си отида. Да си тръгна и никога повече да не се върна.
Тя се изправи, изгледа го изотгоре.
- Защо не го направиш тогавай Защо не си тръгнеш и не ме оставиш на мира ?
- Защото дадох обещание, което смятам да спазя. Клетва - знаеш какво е да се закълнеш, нали ? Толкова ужасна, толкова крайна клетва, че те превръща от човек в необратимо оръжие. Аз вече изгорих мостовете, хвърлих заровете, минах Рубикон. Каквато и метафора да си избереш, това е положението.
Тя на няколко пъти си пое дълбоко въздух.
- И какво ще правиш сегай Ще умреш от пневмония заради някого ?
- Да. Много ти благодаря. Би било хубаво някой да ме вземе на сериозно в най-скоро време.
Той си изхлузи якето и го пусна на изтъркания килим, след това се опита да се наведе, за да си развърже обувките. Брезентовият му панталон така се бе вкоравил, а пръстите му бяха толкова отмалели, че не успя дори да разхлаби затегналите се от дъжда възли.
Сестра Маделин коленичи и се наведе, развърза първо едната, после другата връзка. Тя вдигна поглед, лицето й очертано от касинката.
- Сега ще можеш ли ?
- Ще се справя.
- Няколко хористки роби висят в онзи шкаф. Облечи си колкото искаш Не е като да имаме хор, че да ни се разсърди - посочи му мястото, после отиде до вратата на канцеларията. -Виж, Петрович...
- Сам. Името ми е Сам.
Тя облегна глава на касата на вратата.
- Можем да се държим като пораснали хора, нали ?
-Да - каза той не толкова убедително, колкото се надяваше.
- Извикай ме, когато си готов, и ще направя кафе.