Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Значи няма да може да минем направо на виното за причастие ?
Тя се намръщи. Той сви мокрите си рамене.
- В сейфа е - каза тя. - Нямам ключ.
- Кафето ще свърши работа - реши Петрович, остави очилата си на бюрото и захвана
Петрович съблече останалите си дрехи с усилие, поспря само за да огледа белезите на гърдите си. Единият беше дълъг и лъкатушен, сивосинкав на смайващо бялата кожа, а другите бяха къси релефни линии като рани от нож, каквито всъщност и бяха: резултат от единични разрези със скалпел. Най-последният от тях все още с четинест черен конец.
Всичко, което носеше, беше двойно по-тежко заради водата. На мястото, където си беше пуснал якето, червеният килим беше потъмнял. Лошо. Но имаше още една врата в дъното на стаята и съдейки по течението, което се завихряше, тя водеше навън. Смота всичките си мокри дрехи накуп и ги хвърли натам.
В един от масивните шкафове, които миришеха на благовония и старост, той откри църковните одежди. Черните бяха за свещеника, златните, предположи той, бяха за специални случаи. Освен тях имаше и изумителен набор от бели дрехи, някои къси, някои дълги, някои прости, някои украсени с ширити. Нямаше представа кои от тях би трябвало да избере.
Накрая се предаде и взе две от по-късите бели роби, с тях се поизбърса, след това избра да облече една от по-дългите. Когато успя да се пребори с нея и намери дупката й за главата, установи, че е заприличал на палатка.
Поне се възползва от този факт, като вдигна дол1ната част на робата и застана над печката, така че да задържи топлия въздух.
- Почти съм готов - каза той.
Тя се върна, наложи се да се наведе, за да мине през вратата. Като го видя, се разсмя.
- Добре. Давай. Ще имаш какво да разказваш на приятелките си монахини в манастира.
- Повярвай ми, няма много хумор в нашето поприще. Доста погребения, ако си падаш по тоя тип неща. - Тя разчисти място за чайника и изключи печката от контакта.
-Ей!
- Ако ги включа и двете едновременно, бушоните ще изгърмят.
- Мога да ги подсиля да не гръмнат.
- А църквата ще изгори ли след товай
- Не и в такова време. Може би по-късно.
- Ще го направим по моя начин - каза тя твърдо.
Включи чайника и извади две чаши от бюрото.
Тя седна на стола и се наведе напред с долепени длани почти като за молитва.
- Къде щеше да отидешй
Петрович се забави с отговора.
- Надалече. Където никой никога не е чувал за мен, нито ме е виждал. Някъде, където бих могъл да започна отначало. Да се справя по-добре, отколкото този път.
- Това твоят пистолет ли ей - тя погледна към мястото, където той лежеше на бюрото, а влагата му се просмукваше в книгата под него.
- Аха.
- Зареден.
- Няма много смисъл да имаш такъв, който не е зареден - Петрович отиде да го вдигне, но тя го захлупи с ръка.
- Трябваше да те проверя за оръжие. Сега ще се наложи да се изповядам относно това преди следващата литургия. - Вдигна поглед. - И да се покая. Създаваш ми само неприятности.
Чайникът завря и тя сръчно направи разтворимо кафе, което загреба с лъжица от очукана тенекиена кутия.
- Ами тий - каза Петрович. - Не изглеждащ де да знам, много свята.
Тя отново включи печката.
- Светостта е процес. Междувременно мога да ти изритам кокалестия задник през стената, мога да изстрелям дванайсет куршума в една и съща точка от двайсет и пет метра разстояние и мога да посрещна куршум, предназначен за отчето. Длъжностната ми характеристика не споменава нищо за святост.
- Ами какво споменава ?
Пръстите й се стегнаха около чашата и тя издуха парата в лицето си.
- Бях на петнайсет и щях да свърша с нечие убийство. Бях изпълнена с гняв и омраза и не можех да се овладявам. Някой ми даде шанс, шанс да променя това, в което щях да се превърна. Ново начало: точно като теб.
- Аха. Не точно като мен.
Светлините изгаснаха.
На угасващия отблясък от печката Петрович хвана пистолета си и дръпна предпазителя.
Беше тъмно, вътрешна стая без прозорци. Чу се мекото шумолене на дрехите на монахинята, след това солидният механичен звук от зареждането на нейния много по-голям пистолет.
Той се ослуша напрегнато. Чуваше се дъждът, скърцането на дърво, цопването на вода в препълнени съдове. И шумът от движението по улиците, и звуците на домашни аларми. Виждаше се къде е задната врата по ивицата светлина под нея. Той направи две бавни крачки и застана до нея, опрян на стената, в готовност.
Единственото движение в стаята сега беше нейното. Столът пусна въздишка, когато тя се изправи. Въздухът се раздвижи при преместването ?. Тя самата не издаваше нито звук. Дори дишането й беше по-тихо от шепот.