Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Обърнах се и видях, че върху оправеното сега легло е поставена бележка, затисната с края на възглавницата. Отидох до там и я взех, като преди това прибрах синьото копче, което бе оставено върху нея.
Беше написана на английски.
ПРИБЕРИ КОПЧЕТО НА СИГУРНО МЯСТО, ДОКАТО ТИ ПОТРЯБВА ОТНОВО. НА ТВОЕ МЯСТО НЕ БИХ ГО РАЗНАСЯЛА БЕЗ ПРИЧИНА. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ПОСТЪПИ ПРАВИЛНО. ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ МНОГО СКОРО ЩЕ РАЗБЕРА ДАЛИ Е ТАКА. ДО СКОРО.
Липсваше подпис.
Къде да го намеря това сигурно място? Така или иначе не можех да оставя копчето тук. Затова го загънах в бележката и го прибрах в джоба си. После взех наметалото си от дрешника и го метнах през рамо.
Излязох от стаята. Бравата беше разбита, затова оставих вратата широко отворена. В коридора спрях за малко и се заслушах. Наоколо не се чуваха нито гласове, нито нечии стъпки.
Отидох до стълбите и тръгнах надолу. Забелязах я едва когато почти бях слязъл. Беше застанала неподвижно до един от прозорците вдясно от мен. На една малка масичка до нея бе оставен поднос с хляб, сирене и бутилка с чаша.
— Мерлин! — каза тя изведнъж и понечи да стане. — Слугите ми казаха, че сте тук, но когато ви потърсих, не можах да ви открия.
— Извикаха ме спешно — казах аз. После слязох по последното стъпало и тръгнах към нея. — Как се чувствате?
— Добре, а вие… Какво всъщност знаете за мен? — попита тя.
— Вие вероятно не си спомняте нищо от случилото се през последните няколко дни — отбелязах аз.
— Прав сте — каза тя. — Няма ли да седнете?
После ми посочи един стол от другата страна на масичката.
— Подкрепете се. — Тя кимна към подноса. — Нека ви налея малко вино.
— Благодаря — казах аз. Виното беше бяло. Тя стана и отиде до един шкаф в другия край на стаята. После се върна при масичката, наля ми конска доза от „Пикнята на Бейл“ и остави чашата близо до мен. Реших, че сигурно пазят доброто вино за себе си.
— Какво можете да ми разкажете за това бяло петно в паметта ми? — попита тя. — Знам само, че бях в Амбър, а после изведнъж се озовах тук без спомени от изминалите дни.
— Да-а — казах аз и си взех една бисквита с парченце сирене. — Кога приблизително дойдохте отново на себе си?
— Ами, тази сутрин.
— Не се притеснявайте — казах й аз. — Нови пристъпи няма да има.
— Но какво е това?
— Нещо като местен феномен — обясних аз и опитах виното.
— Прилича ми повече на магия, отколкото на настинка.
— Предполагам, че в известна степен сте права — съгласих се аз. — Човек никога не знае какво ще долети тук от някоя Сянка. Но почти всички, които са преживели нещо подобно, вече се чувстват добре.
Тя смръщи вежди.
— Много странно.
Взех си още няколко бисквити и отпих отново от чашата. Наистина бяха нарочили доброто вино за вътрешна консумация.
— Наистина няма за какво да се тревожите.
Тя се усмихна и кимна.
— Вярвам ви. А вие как се озовахте тук?
— Спрях, за да си почина на път за Амбър — казах аз. — Всъщност можете ли да ми заемете един от конете си?
— Разбира се — отвърна ми тя. — Кога смятате да тръгнете?
— Веднага, щом получа коня — казах аз.
Тя се изправи.
— Не знаех, че бързате толкова. Веднага ще ви заведа до конюшните.
— Благодаря.
Грабнах още две бисквити и парче сирене и допих виното си.
Зачудих се къде ли се носи сега синята мъгла.
Избрах си един добър кон и го оседлах. Тя ми каза, че после мога да го оставя в конюшнята на градската им къща. Облякох наметалото и после притиснах ръцете й между дланите си.
— Благодаря ви за гостоприемството, макар да нямате спомени за него.
— Не се сбогувайте още тук — каза тя. — Минете покрай кухненската врата до терасата. Ще ви дам бутилка с вода и храна за пътуването. Не сме успели да завържем някаква главозамайваща връзка през последните дни, нали?
— Ще мълча до гроб. Като истински джентълмен — казах аз.
Винта се усмихна и ме перна по рамото.