Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Дадено.
Направих го. Когато отново се изкачих догоре, Люк вече се бе хванал за стълбата и се канеше да стъпи на нея.
— Ще ме научиш някой път на тоя номер, нали? — каза той и тръгна след мен, дишайки тежко.
— Не разбирам за какво говориш — отвърнах му аз.
Люк слизаше бавно, като спираше на всяко стъпало, за да си почине. Веднага щом стигнахме до пода на пещерата, той се просна на него и притисна гърдите си с ръка. Беше доста зачервен и задъхан. Малко след това се поизправи и облегна гръб на стената.
— Добре ли си? — попитах аз.
Люк кимна.
— Ще се оправя — каза той, — само няколко минути. Да те наръгат така не е шега работа.
— Искаш ли одеяло?
— Не, благодаря.
— Добре, ти си почивай, а аз ще хвърля един поглед на продуктите. Искаш ли да ти донеса нещо?
— Малко вода — каза той.
Продуктите още ги биваше, а спалният чувал беше там, където го бях оставил. Напълних вода за Люк и докато се връщах обратно, споменът за ситуацията, в която ролите ни бяха разменени, ме накара да се усмихна иронично.
— Никакви проблеми — казах на Люк. — Все още има достатъчно от всичко.
— Не си успял да изпиеш виното, нали? — попита той, между две глътки.
— Не.
— Слава богу.
— Сега да чуем тази толкова важна за Амбър информация — казах аз. — Все още ли смяташ да я споделиш с мен?
Люк се усмихна.
— Още не.
— Доколкото си спомням, уговорката ни беше такава.
— Не успях да ти разкажа цялата история.
Поклатих глава.
— Добре де, така беше. Разкажи ми останалата част.
— Трябва да се възстановя, за да превзема Владението и да освободя майка си…
Кимнах.
— Ще ти кажа всичко, както ти обещах, но след като я спася.
— Я чакай малко! Не искаш ли твърде много?!
— Не и в замяна на това, което знам.
— И очакваш от мен да купя котка в чувал?
— Да, нещо такова. Но повярвай ми, рискът си струва.
— Ами ако докато се наканиш, стане твърде късно?
— Няма, пресметнал съм всичко. Ще са ми необходими само два-три дни амбърско време, за да се възстановя. Събитията едва ли ще се развият чак толкова бързо.
— Люк, цялата работа започва да намирисва.
— Проблемът си е твой. Не мога да издам току-тъй нещо толкова важно на враговете си.
Люк въздъхна.
— Не е изключено с тази информация да успея да откупя живота си.
— Да не си намислил да се откажеш от отмъщението?
— Не знам. Мислих доста по въпроса и ако въобще реша да направя нещо подобно, то това ще е най-подходящата първа стъпка.
— А ако не се откажеш, това би те извадило от играта, така ли?
— Ще го преживея. Така задачата ми ще стане по-трудна, но не и неизпълнима.
— Не знам — казах аз. — Ако се разчуе, че съм те пуснал, без да получа нищо особено в замяна, здравата ще ми припари под задника.
— Аз няма да кажа на никого.
— Ами Винта?
— Нали тя все повтаря, че главната й цел е да те предпази. Освен това, ако се върнеш, няма да я завариш там. Или по-скоро ще завариш истинската Винта.
— Защо си толкова сигурен?
— Тя сигурно е хукнала вече да те търси.
— Знаеш ли коя е всъщност?
— Не, не знам. Някой път ще ти помогна да се сетиш.
— Защо не сега?
— Защото трябва първо да се наспя. Болката пак започна да се усилва.
— Нека първо да уточним още веднъж условията. Какво смяташ да направиш, как смяташ да го направиш и какво ми обещаваш?
Люк се прозина.
— Ще остана тук, докато се възстановя. Когато бъда отново в състояние да нападна Владението, ще се свържа с теб. Което ми напомня, че Картите ми са все още в теб.
— Знам. Продължавай. Как смяташ да превземеш крепостта?
— И това ще ти кажа, като му дойде времето. Все още мисля върху плана си. Между другото, ти също би могъл да ми помогнеш. Един магьосник в повече никога не е излишен. Веднага щом влезем в крепостта и освободим майка ми, аз ще ти кажа това, което ти обещах, и ти ще можеш спокойно да се прибереш с наученото в Амбър.