Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Ами ако загубиш битката? — попитах аз.
Люк отмести погледа си от мен.
— Предполагам, че това също не е изключено — съгласи се той накрая. — Добре, какво ще кажеш за това — ще ти напиша всичко на лист хартия и ще ти го дам чрез Картите, или пък ще ти го пратя по някого. Всичко това преди да започне атаката на крепостта. И да загубя, пак ще съм си изплатил дълга към теб.
Той ми протегна здравата си ръка и аз я стиснах.
— Съгласен — казах.
— Тогава ми върни моите Карти и аз ще се свържа с теб, щом се изправя отново на крака.
Отначало се поколебах, но после измъкнах солидно наедрялата колода от джоба си. Отделих своите Карти и няколко от неговите и му подадох останалите.
— Ами другите ми Карти?
— Ще ги разгледам, преди да ти ги върна.
Той леко повдигна рамене.
— Винаги бих могъл да нарисувам още. Но ми върни Картата на майка ми.
— Ето.
Той пое картата и след това каза:
— Не знам какво точно си намислил, но ще те посъветвам нещо. Не се захващай с Далт. Той не си пада симпатяга, дори когато е в добро разположение на духа, а точно сега е превъртял съвсем. Стой настрана от него.
Аз кимнах и се изправих.
— Тръгваш ли? — попита Люк.
— Да.
— Остави ми стълбата.
— Подарявам ти я.
— Какво ще им кажеш, когато се върнеш в Амбър?
— Нищо, поне засега — казах аз. — А-а, искаш ли да ти донеса малко храна, преди да тръгна? Ще ти спестя една излишна разходка.
— Да, може. Идеята ти е добра. Донеси и една бутилка вино.
Донесох му цял куп провизии и след това довлякох дори спалния чувал.
Тръгнах нагоре по стълбата, но спрях след няколко стъпала.
— Май не си съвсем наясно с това, което правиш — казах аз.
Люк се усмихна.
— Не бъди чак толкова сигурен.
Когато излязох навън, се загледах в големия камък, с който Люк бе затворил входа на пещерата предишния път. Отначало си мислех да му върна жеста. Можех да преценя кога точно да дойда отново, за да го заваря напълно възстановен. Така щях да съм сигурен, че няма да духне нанякъде. Въпреки това се отказах. Не само защото аз единствен знаех, че Люк е тук и ако нещо се случеше с мен, той също щеше да се прости с живота си. По-скоро исках да може да се свърже с мен веднага, щом се почувства добре. В общи линии, това бяха основните ми доводи.
Въпреки това отидох до камъка и го бутнах по-близо до отвора.
— Мърл! Какво правиш? — долетя отдолу.
— Чеша се зад ушите — му отвърнах аз.
— Хей! Не го прави…
Засмях се и отново бутнах леко камъка.
— Мърл!
— За в случай, че завали — казах аз. — Но това чудо е прекалено тежко. Добре, отказвам се. Успокой се.
Обърнах се и тръгнах надолу. Лекият прилив на адреналин сигурно щеше да му се отрази добре.
Глава 8
След като слязох долу, отидох до мястото, на което се бях сдобил със стълбата, тъй като беше закътано от няколко страни.
Взех една от белите карти. Нямах време за губене. Но когато измъкнах молива от джоба си, открих, че се е счупил. Измъкнах меча, дълъг приблизително колкото ръката ми, от ножницата и сложих началото на нова глава в историята на хладните оръжия. Предполагам, че никой преди мен не се е опитвал да остри молив с меч.
Около минута по-късно Картата вече лежеше на един плосък камък пред мен, а аз бях нанесъл първите щрихи от скицата на моята стая в Арбор. Енергията на Логрус пулсираше в ръцете ми. Налагаше се да работя бавно, за да успея да уловя в рисунката си и атмосферата на мястото. След като я завърших, се отдръпнах леко. Наистина беше готова, точно такава, каквато трябваше да бъде. Отворих съзнанието си и се съсредоточих върху своето творение. Накрая то се превърна в реалност. След това просто стъпих в стаята. Чак тогава се сетих, че бях забравил да попитам Люк още нещо, но вече беше твърде късно.
Погледнах през прозореца и забелязах, че сенките на дърветата са се проточили на изток. Очевидно бях отсъствал през по-голямата част от деня.