Шогун

Микаел послушно стана и със същото невъзмутимо спокойствие се отмести. Отвън на парапета се бяха облегнали двама Сиви.

— Добър ден — учтиво поздрави Блакторн, но не ги позна и двамата. Те не му се поклониха. Единият отвърна на поздрава му:

— Добър ден, Анджин-сан.

— Моля, къде останали телохранители?

— Всички телохранители си отидоха тази сутрин в часа на заека. Разбирате ли „часа на заека“? Ние не сме ваши телохранители, Анджин-сан, а сме на редовен пост.

Блакторн усети как по гърба му взе да се стича студена пот.

— Телохранители си отишли? Чия заповед?

Двамата самураи се изсмяха. По-високият отговори:

— Тук, в централната кула, заповеди се издават само от височайшия генерал Очиба-сама. Как се чувствувате, Анджин-сан?

— По-добре, благодаря.

Високият самурай извика някого от дъното на коридора. След миг от една от стаите изскочи офицер, придружен от четирима самураи. При вида на Блакторн очите му светнаха.

— А, Анджин-сан. Как се чувствувате?

— По-добре, благодаря. Моля, извинете, но къде са моите телохранители?

— Заповядано ми е да ви кажа, че като се събудите, трябва да се върнете на кораба си. Ето ви пропуска. — Той извади от ръкава си някакъв документ и му го подаде. След това махна презрително към Микаел. — Ей този тук ще ви покаже пътя.

Блакторн се опита да събере мислите си.

— Да, благодаря. Но преди това трябва да видя Ишидо-сама. Много важно.

— Съжалявам. Заповядано ви е да се върнете на кораба си веднага след като се събудите. Разбирате ли?

— Да. Моля да ме извините, но много важно да видя Ишидо-сама. Кажете моля на ваш капитан. Веднага. Трябва да видя Ишидо-сама, преди да тръгна. Много важно, извинете.

Самураят се почеса по сипаничавата брадичка.

— Ще попитам. Моля, облечете се.

И за голямо облекчение на Блакторн той се отдалечи с важна стъпка. Четиримата самураи останаха. Блакторн се върна в стаята и бързо се облече. И четиримата го наблюдаваха, а свещеникът остана в коридора.

Имай търпение, каза си той. Не мисли за нищо и не се тревожи. Станало е грешка. Нищо не се е променило. Все така си силен.

Затъкна и двата меча в пояса си и изпи остатъка от чая. После погледът му се спря на пропуска. Документът беше целият в печати и изпъстрен с йероглифи. Няма грешка, помисли си той и чистото, изгладено кимоно залепна за гърба му.

— Анджин-сан — обади се единият от самураите. — Научихме, че сте убили пет нинджа. Много, много добре.

— Съжалявам, само двама. Може би трима — отговори Блакторн и завъртя глава наляво-надясно, за да облекчи болката и да се пребори със световъртежа си.

— Чух, че загинали петдесет и седем нинджа и сто и шестнадесет Кафяви, вярно ли е? — продължи самураят.

— Не знам, съжалявам.

Капитанът се върна.

— Заповядано е да отидете на кораба, Анджин-сан. Този свещеник ще ви заведе.

— Да, благодаря, но първо трябва да видя Очиба-сама. Много, много важно. Моля, попитайте вашия…

Капитанът се извърна рязко и бързо с гърлен глас каза нещо на Микаел. Езуитът се поклони невъзмутимо и се обърна към Блакторн: