Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Защо тези стълби са толкова широки? — попита Умбо. — Толкова много хора ли трябва да се качват и да слизат по тях едновременно?

— Не — отвърна Самуна търпеливо, сякаш говореше на любим син. И така беше правилно, помисли си Риг. Правилно беше и Риг да си мълчи, все едно не проявява никакво любопитство към това място.

— За един банкер е важно да впечатлява онези, които все още не са му клиенти, със своето благополучие. Богатият банкер няма да се изкуши да краде от клиентите си и богатството му показва, че той умее да се разпорежда мъдро с парите.

Умбо отвори уста да каже нещо, но Риг вдигна пръст така, че старицата да не го забележи, и го размаха — предупреждаваше момчето да си мълчи. Защото знаеше точно какво възнамерява да каже Умбо; сам той си го беше помислил: „Банкер, който изглежда богат, може да се е сдобил с богатството си точно чрез кражби от клиентите си“. Но сега не му беше времето да подмятат думи, които не искаха да бъдат повторени пред господин Бъчваря.

И така, те изкачиха в мълчание още един ред стъпала, завършил с просторна площадка, в дъното на която имаше грамадна, остъклена двойна врата. Други, по-скромни врати се редяха от двете й страни.

Старицата ги накара да спрат на няколко стъпки от голямата врата и въпреки че не се виждаше никой, тя произнесе не особено високо:

— Самуна от Площадката на Подмокрената, бивш главен сержант от Народната армия, и две момчета, за едното от които той гарантира, че е издигнато, господине.

Недокосната от никаква ръка, вратата се отвори — нито навътре, нито навън, а крилата й се приплъзнаха вляво и вдясно и пред тях се откри голяма светла стая с много високи прозорци по стените и маса, по-голяма от масата в трапезарията на Нокс. Пространството между прозорците изпълваха рафтове с книги, които бяха препълнени, никакво празно място не зееше по тях. Самият господин Бъчваря стоеше до най-големия прозорец, непосредствено зад масата, и ярката светлина, която влизаше през него, очертаваше силуета му. Гледаше навън, сякаш на стената на отсрещната сграда имаше нещо важно за оглеждане.

— Влезте, настанявайте се — подкани ги той. Гласът му прозвуча като шепот на човек, който им говори на ухо.

Щом влязоха, Самуна ги спря, колкото да притисне пръст до устните си и да им напомни, че само той ще говори. Риг реши засега да се подчини и да остави кръчмаря да се погрижи за всичко. Досега той се оправяше доста добре.

Ала когато ставаше дума за банково дело и големи суми, Самуна знаеше малко, а Риг знаеше много. Бащата никога не го беше учил как да се оправя с лодкари в тъмна крайречна кръчма, но го бе учил на банково дело и финанси. А Риг разбираше и това, че ако иска да вдъхне доверие като законен собственик на парите, които струваха тези камъни, колкото и да бяха те, трябваше да покаже, че взема решенията сам и не е лесно да го преметнат.