Обречена на теб [bg]

Почудих се дали да не му кажа, че е опасно близо до това да стане романтичен, но реших да го запазя за себе си.

Вместо това го попитах:

— Видя ли семейство Ландън?

Гидиън се отдръпна.

— Говореха нещо с теб.

Присвих очи.

— Знаел си, че ще бъдат там?

— Присъствието им не ме изненада.

— Умееш да се измъкваш — оплаках се. — Всички мъже сте такива. Не знам дали Анджела Ландън ме поднасяше, или съвсем сериозно ме покани да отидем заедно на дефилето на „Грей Айълс“ по време на Седмицата на модата.

— Може би по малко и от двете. Ти какво ѝ отговори?

— Че нямам намерение да ходя.

Целунах го, след което се наместих обратно на мястото си. Отначало Гидиън не искаше да ме пуска, но все пак го стори.

— Корин щеше да знае как да се справи е нея — въздъхнах. — Навярно Магдалин също. А майка ми със сигурност щеше да реагира правилно.

— Постъпила си чудесно. А какво каза Ландън?

Нацупих устни.

— Колко е сигурен договорът ти с Марк?

Гидиън ме изгледа въпросително.

— Какво си направила?

— Споменах, че аз и ти имаме здрава връзка с Марк, тъй като с се запознали, докато сме работили с него. Казах, че с нетърпение очакваме да работим отново с него в бъдеще.

— Искаш да видиш дали Ландън ще предложи работа на Марк?

— Да, любопитно ми е да видя докъде ще стигне. Не се тревожа за Марк. Той е лоялен и макар да не знае подробности, е наясно, че „Ланкорп“ е една от причините да напусна работа. Освен това се разбира добре с големия шеф в „Крос индъстрис“. В „Ланкорп“ ще бъде просто търтей. Не е толкова глупав.

Гидиън се отпусна назад. Ако не го познавах толкова добре, можеше да си помисля, че се намества по-удобно.

— Опитваш се да разбереш дали ти казах истината за мотивите на Ландън — изрече.

— Не.

Поставих ръка на бедрото му и усетих напрежението. И двамата му родители го бяха предали. Знаех, че донякъде Гидиън очаква и останалите хора около него да постъпят по същия начин.

— Вярвам ти. Повярвах ти, когато ми каза. Думата ти ми стига, нямам нужда от други доказателства.

Загледа се в мен и стисна ръката ми. Силно.

— Благодаря ти.

— Но може би ти си изпитал необходимост да ми го докажеш? — попитах спокойно. — Разбрал си, че Райън Ландън е направил резервация. Искал си да ме представиш на борда на фондацията и си преценил, че срещата в „Табло Уан“ може да постигне две цели, ако случайно се сблъскам с Ландън там. Макар че доста неща си оставил на случайността…

— Не и ако той седи близо до тоалетните.

— Можех да не отида до тоалетната.

Гидиън ме изгледа.

— Не е толкова невероятно — възразих.