Обречена на теб [bg]

Райън видимо смени тактиката.

— Е… Ние все пак решихме вътрешен екип на „Ланкорп“ да се заеме с рекламата. Хората ми заявиха, че могат и сами да постигнат отлични резултати, и тъй като точно за това съм ги наел, прецених, че ще е най-добре да ги оставя да се пробват.

— О, тогава с нетърпение ще очаквам да видя какво са направили — отвърнах и понечих да си тръгна. — Много се радвам, че ви видях и двамата. Приятен обяд.

Сбогувахме се и аз се насочих към масата ни. Забелязах, че Гидиън е потънал в разговор с членовете на борда, и реших, че не ме е забелязал. С приближаването ми обаче веднага стана от мястото си, без дори да погледне към мен.

Казахме „довиждане“ на останалите и си тръгнахме от ресторанта. Гидиън бе поставил ръка на кръста ми. Обожавах този негов собственически жест.

Ангъс ни чакаше в бентлито, паркирано до тротоара. Какта и папараците, които се възползваха от възможността да ни направят множество снимки. Успокоих се, когато се настаних на задната седалка и колата се вля в трафика.

— Ева.

Кожата ми настръхна, щом чух грубия тембър на Гидиън. Погледнах го и видях огъня в очите му. В следващия миг той обхвана лицето ми с ръце и впи устни в моите. Ахнах, стресната от необузданата проява на желание. Проникна дълбоко в устата ми с език и пробуди безкрайната ми страст към него.

— Толкова си хубава изрече и прокара ръце през косата ми.

И непрекъснато се променяш. Никога не знам кого ще видя на следващия ден.

Засмях се, облегнах се на него и отвърнах на целувката му с цялото си сърце и душа. Обожавах допира до него. Когато Гидиън ми се отдадеше, чувствените извивки на устните му омекваха и губеха строгостта си и той ставаше още по-прекрасен.

— Трябва да те държа в напрежение, шампионе.

Гидиън ме придърпа така, че да седна в скута му. Неуморно галеше тялото ми.

— Желая те.

— Надявам се, че е така — прошепнах и прокарах върха на езика си по долната му устна. — Цял живот няма да се отървеш от мен.

— Времето пак няма да ми стигне.

Наведе главата ми назад и отново ме целуна. Сложи ръка ни врата ми, за да не мога да се движа, докато навлизаше с език бързо и настъпателно. Все едно ме чукаше. Усещах докосването на езика му навсякъде.

Опитах се да се измъкна, не можех да игнорирам присъствието на Ангъс.

— Гидиън.

Да отидем в мезонета — прошепна, изкушаваше ме като самия дявол.

Почувствах допира на възбудения му пенис. Беше го допрял до бедрото ми, примамваше ме с обещание за секс, грях и удоволствие — толкова голямо, че трудно щях да го понеса.

— Имаш съвещание — отвърнах задъхано.

— Майната му на съвещанието.

Потиснах желанието си да се разсмея и го прегърнах. Притиснах носа си в извивката на врата му и вдишах аромата. Миришеше прекрасно, винаги ухаеше така. Гидиън не използваше одеколон. Долавях само чистата, първична миризма на кожата му и съвсем лекия мирис на любимия му душгел.