Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Освен гурите в областите зад Горите Ча обитават хегите и ховрарите. Хегите открай време живеят по склоновете на планините и сигурно са били добър народ преди Саурон Велики да ги подмами в дните на своята слава с призрачното могъщество на Мордорските земи. Тогава хегите, които никога не ламтели за чуждо, изведнъж пожелали плодородните земи в долините. Саурон им помогнал във войните със съседите им, които те принудили да се покорят на Черния замък, и още повече - един от Деветте Пръстена той дал на предводителя на хегите. Саурон изпратил при хегите учители от покорилите се на злото Черни ну- менорци и те предали на наивните планинци много от тайните си знания. Когато Саурон паднал, хегите започнали поразително да се променят. Те не молели за пощада, затворили се в планиниските си крепости и вече триста години пазят границите на владенията си, като убиват всеки приближил се до тях. Овладели са изкуството да творят странни чудеса и сивите им кули, издигнати на планинските пътеки, се пазят не само от мечове, копия и стрели, но и от непознати за мен невидими сили, предупреждаващи хегите за прииждащ враг. Моят съвет към вас е да ги отбягвате.

Ховрарите пък от незапомнени времена служат на Нощната господарка, техните владения не можеш да ги заобиколиш. Това е предният пост на земите, подчинени на Синия нокът, както понякога наричат Господарката. Няма да ги подмине и Олмер и е много важно да разберем как ще се справи той с Неминуемата гибел от мрака. Тя не е безсмъртна - по някакъв начин тези чудовища продължават рода си. Тази, която управлява сега, се е установила там преди около триста години, в годината на великата победа над Саурон. Ховрарите не знаят магически тайни, но зад източните граници, зад Великия хребет, има области на Великия Орлангур и това, ще ти кажа, е по-страшно от всичко останало, взето заедно. Това е трета сила, дошла на Света, ново творение на Унголиант - по-точно, творение на онези негови области, откъдето в плътния Предначален мрак проникват отблясъците на Неунищожимия. Излязлото оттам творение е неподвластно нито на Мрака, нито на Светлината, даже Валарите се страхуват от могъществото му, защото още никой не е измерил и познал пределите му, освен само Великият Илуватар. Под властта на Великия Орлангур са обширни и гъсто населени земи, и оттам идват странни и неясни известия. Към каква мечта води той хората, които са под неговата власт? Везните имат само две чаши. Постъпките на Орлангур по странен начин се пречупват и изкривяват, преди да паднат върху едната или другата чаша, но по какви закони става това пречупване, не мога да ти кажа, защото самият аз не го знам. А още по-далеч на Изток, на самия край на познатите ми предели, се простира Средното княжество - първото от човешките кралства, възникнало в Средната земя. Когато Елдарите току-що встъпвали в незаетия още прекрасен Белерианд, когато над целия Север надвисваше още мрачната сянка на Врага - тогава в дълбините на източните земи, на бреговете на реките, до този момент неизвестни на обитаващите Запада, възникнала тази сила на свободно обединили се свободни хора, и по онова време с помощта на по-младия клон на Черните джуджета и отряда на елфите Авари те отблъснали натиска на самия Саурон, но не могли да попречат на разпространението на властта му на юг и югоизток. Те не обичат чужденците, освен това над владенията им започват да оказват натиск гонените от страха си пред Нощната господарка племена. Някога Ореме Великият, скитащ по Средната земя, се натъкнал на Средното княжество и бил доста учуден от техния собствен, незаимстван от елфите език и писменост. И той ги научил на много, а още повече възприели те от Черните джуджета, които щедро делили знания с тях, след като хората от Княжеството им помогнали да отблъснат натиска от дълбочините... - Наугрим замълча. - Кой е нападал Черните джуджета, не ми е известно. Не знам такива сили в нашия свят, което, разбира се, не означава, че те не съществуват. Но и Средното княжество не е пределът. Още по-надалеч се простират благословените земи покрай вътрешното море Хелкар, около един от заливите му, носещ името Куивиенен, което на елфически означава Водите на пробудата.