Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Качиха се по стълбите и Грейс извади чифт удобни дънки от горния рафт на гардероба си, след което освободи място за неговите дрехи.
— Е — каза тя, докато изхвърляше вече празните торби в коша за отпадъци, — петък вечер е. Какво искаш да правим? Да си останем вкъщи или да се позабавляваме навън?
Джулиън плъзна жаден поглед по тялото й и Грейс усети, че пламва.
— Знаеш какъв е отговорът ми.
— Хубаво, значи имаме един глас в подкрепа на това да скочим в леглото и един глас против. Други предложения?
— Какво ще кажеш да прекараме една спокойна вечер у дома?
— Добре — съгласи се Грейс и отиде до телефона на нощното шкафче. — Само да си проверя съобщенията и след това ще си приготвим нещо за вечеря.
Докато Грейс се обаждаше, Джулиън подреди новите си дрехи в чекмеджето. Тъкмо приключваше, когато чу в гласа й да отеква разтревожена нотка.
— Каза ли какво иска?
Джулиън се обърна към нея. Очите й бяха разширени, ръката й здраво стискаше слушалката.
— Защо сте му дали този номер? — попита тя ядосано. — Пациентите ми не бива да научават номера на домашния ми телефон. Искам да говоря със супервайзъра ви!
Джулиън се приближи до нея.
— Нещо не е наред ли?
Грейс му даде знак да запази тишина, заслушана в онова, което й говореха от другата страна на линията.
— Добре тогава — каза тя най-сетне. — Просто ще трябва отново да си сменя номера. Много ви благодаря!
И тя върна слушалката на мястото й със сбърчено от тревога чело.
— Какво стана? — попита Джулиън.
Грейс въздъхна подразнена и разтърка врата си.
— Някаква нова служителка сгафила и дала домашния ми номер на един от пациентите ми — заобяснява тя толкова бързо, че Джулиън едва успяваше да я разбере. — Е, той всъщност не е мой пациент. Самата аз никога не бих приела да лекувам такъв тип, но Луан, доктор Дженкинс, не е толкова придирчива. Миналата седмица й се наложи да замине по спешност, някакви лични проблеми, така че Бет и аз трябваше да си поделим нейните пациенти, които имат насрочени часове за времето, в което нея няма да я има. От този пациент направо ме полазваха тръпки и изобщо не исках аз да го поемам, обаче Бет не работи в петък, а той може да идва само в сряда или в петък, такива са условията на освобождаването му. Грейс вдигна поглед и Джулиън видя паниката в сивите й очи. — Аз пак нямаше да го поема, ала неговият социален работник ми се закле, че нямало да създава никакви неприятности. Увери ме, че не представлява опасност за никого.
Джулиън усети, че започва да го боли глава от цялата информация, с която Грейс го засипа, а и някои от думите, които тя използваше, нямаха смисъл.
— Това проблем ли е?
— Просто е малко страшничко — отвърна Грейс; ръката й трепереше. — Доскоро е бил в психиатрично заведение, заради маниакално преследване на жени.
— Маниакално преследване? Психиатрично заведение? Какво означава това?
Грейс му обясни и той буквално зяпна.
— И вие оставяте хора като него да се разхождат на свобода?
— Ами да. Идеята е да им помогнем.
Джулиън беше потресен. Що за свят бе това, в който мъжете отказваха да защитят жените и децата си от подобни хора?
— Там, откъдето идвам аз, не бихме допуснали такива хора дори да припарят до семействата ни. И със сигурност не бихме ги оставили да се разхождат на свобода.
— Добре дошъл в двайсет и първи век — горчиво каза Грейс. — Тук постъпваме малко по-различно.
Джулиън поклати глава, мислейки си колко много неща в този свят му се струваха съвсем чужди. Той просто не можеше да разбере хората в него и начина, по който те живееха.
— Мястото ми наистина не е тук — тихичко прошепна той.
— Джулиън…
Грейс посегна към него, ала той се отдръпна.
— Знаеш, че съм прав. Да кажем, че успеем да развалим проклятието. Каква полза от това? Какво ще правя тук? Не мога да чета на твоя език. Не мога да карам колите ви, нито да работя. Толкова неща са ми непонятни. Тук съм напълно изгубен.
Болката, която той отчаяно се опитваше да скрие, накара сърцето на Грейс да се свие.
— Просто всичко ти се струпа наведнъж. Ще караме полека. Мога да те науча да шофираш и да четеш. Що се отнася до работата… сигурна съм, че все ще измислим нещо, което можеш да правиш.