Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Като например?
— Не знам. Освен войник, какво друго си правил в Македония?
— Аз бях пълководец, Грейс. Единственото, което умея, е да предвождам древна армия в битка. Само това.
Грейс взе лицето му в ръце и го погледна изпитателно.
— Не си и помисляй да се откажеш. Каза, че не те е било страх да се хвърлиш в битка, тогава защо се боиш сега?
— Не знам, но е така.
Нещо особено се случи в този миг, когато Грейс осъзна, че я бе допуснал до себе си. Не беше истински прелом, ала по лицето му тя разбра, че й е позволил да зърне уязвимата му страна. А Грейс бе сигурна, че Джулиън е мъж, който рядко прави подобни признания.
— Аз ще ти помогна — обеща тя и потръпна, виждайки съмнението в сините му очи.
— Защо?
— Защото сме приятели — меко каза тя и го помилва по бузата. — Нали така каза на Купидон.
— А ти сама чу отговора му. Аз нямам приятели.
— Вече имаш.
Джулиън се приведе над нея и я целуна по челото, а после я притегли в прегръдките си. Изпълни я топло ухание на сандалово дърво и тя се заслуша в яростните удари на сърцето му, докато мускулите на загорялата му ръка потръпваха до лицето й. Нежната му прегръдка бе много повече от мимолетен жест и я трогна дълбоко.
— Добре тогава — тихо каза той. — Да опитаме. Но искам да ми обещаеш, че няма да допуснеш да те нараня.
Грейс сбърчи чело.
— Говоря сериозно. След като веднъж бъда окован, не искам да ме освобождаваш за нищо на света. Закълни ми се.
— Но…
— Закълни се! — настоя той.
— Добре. Ако не си в състояние да се контролираш, няма да те освобождавам. Но искам и ти да ми обещаеш нещо.
Джулиън се поотдръпна и я погледна скептично, ала продължи да я държи в своите вдъхващи спокойствие обятия.
— Какво?
Грейс прокара длан по силните му ръце и усети тръпките, които пробягаха по тях в мига, в който го докосна. Джулиън сведе поглед към ръцете й с едно от най-нежните изражения, които Грейс бе виждала някога.
— Обещай ми, че няма да се предадеш — каза тя. — Искам да направиш всичко по силите си, за да се пребориш с това проклятие.
Джулиън се усмихна лекичко.
— Много добре. Ще опитам.
— И ще успееш.
— Притежаваш оптимизма на дете — засмя се той.
— Аха — отвърна на усмивката му Грейс. — Аз съм същински Питър Пан.
— Питър кой?
Макар и с нежелание, Грейс се отдръпна от прегръдката му, улови го за ръка и го поведе към вратата.
— Ела с мен, любовни робе от Македония, и ще ти разкажа всичко за Питър Пан и неговите изгубени момчета.
— Значи това момче никога не пораснало, така ли? — попита Джулиън, докато двамата приготвяха вечерята.
Грейс искрено се изненада, че той изобщо не се възпротиви, когато го помоли да направи салатата. Май доста му харесваше да си служи с ножове.
Тъй като не изгаряше от желание да разследва тази негова особеност, тя насочи вниманието си към соса за спагетите.
— Аха. Той се връща на острова заедно с Менче-Звънче.
— Интересно.
Грейс загреба от соса с една лъжица и като сложи ръка под нея и духна няколко пъти, се приближи до Джулиън.
— Кажи ми как ти се струва.
Джулиън се наведе и отвори уста.
Грейс му поднесе лъжицата и се загледа в насладата, с която той опита соса.
— Вкусно е.
— Не е ли прекалено солено?
— Чудесно е.
Тя грейна, а Джулиън й подаде късче сирене.
Грейс отвори уста, ала вместо да й даде да опита сиренето, той се възползва и я целуна така, че направо й се зави свят.
Мили Боже, език, който бе в състояние да се движи по този начин, трябваше бъде бронзиран или съхранен по някакъв друг начин за поколенията. Подобно съкровище не биваше да се изгуби.
А устните му…
Ммм, май бе по-добре да не мисли за съблазнителните му устни и онова, на което бяха способни.
Джулиън сложи ръка с разперени пръсти на ханша й и я притисна към онова място, което изпълваше дънките му до пръсване. Човече, ама той наистина бе страхотно надарен и Грейс потръпна само като си представи какво би било цялата тази сексуална мощ да бъде отприщена върху нея.
Дали изобщо щеше да оцелее?
Усети как тялото му се напрегна, а дишането му се промени. Той май започваше сериозно да се разпалва, а тя — сериозно да се безпокои, че ако не сложи край още сега, много скоро никой от тях няма да е в състояние да спре. Колкото и да й бе неприятно да се откъсне от горещата му прегръдка, Грейс отстъпи назад.