Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Нямам какво да кажа — отвърна той след кратка пауза.
— Кажи ми какво мислиш.
— За кое?
Грейс се разсмя.
— Типично по мъжки. Знаеш ли, сесиите с мъже винаги са най-трудни. Те плащат по сто двайсет и пет долара на час, а после го прекарват, без да ми кажат почти нищо. Направо не мога да си го обясня.
Джулиън сведе очи към скута си и Грейс го видя да потърква разсеяно своя пълководски пръстен.
— Спомена, че си сексуален терапевт. Какво означава това?
Грейс отново подкара колата.
— Всъщност двамата с теб имаме сходни занимания. Аз помагам на хора, които имат проблеми във връзките си. Жени, които се боят да се сближат с мъжете, както и такива, които ги обичат твърде много.
— Нимфоманки?
Грейс кимна.
— Познавах няколко такива — въздъхна той.
— Не се и съмнявам.
— А мъжете?
— При тях не е толкова лесно. Както ти казах, те не говорят много. Имам няколко пациенти, които се боят от лошо представяне…
— Какво е това?
— Нещо, за което съм сигурна, че ти няма защо да се тревожиш — отвърна Грейс, спомняйки си самоуверения начин, по който я бе преследвал. После се прокашля и обясни: — Става въпрос за мъже, които се боят, че техните партньорки ще им се смеят, когато са в леглото.
— О!
— Освен това имам няколко пациенти, които малтретират с думи своите съпруги и приятелки. Двама-трима, които искат да си сменят пола…
— Това възможно ли е? — попита Джулиън изумено.
— О, да — небрежно махна с ръка Грейс. — Направо не е за вярване какво могат да направят лекарите в наши дни.
Тя сви към къщата си, а Джулиън отново потъна в мълчание. Грейс тъкмо се канеше да му покаже радиото, когато той попита неочаквано:
— Защо искаш да помогнеш на всички тези хора?
— И аз не знам — отговори тя откровено. — Може би защото като дете бях ужасно неуверена. Родителите ми ме обичаха, ала не знаех как да се сприятелявам с връстниците ми. Баща ми беше учител по история, а майка ми беше домакиня…
— Това същото като прислужница ли е?
Грейс се засмя.
— Не, просто си стоеше вкъщи и се грижеше за дъщеря си и за къщата. Никога не се отнасяха с мен като с дете и когато бях сред другите деца, не знаех какво да правя. Нито какво да кажа. Обземаше ме страх, започвах да треперя. Най-сетне баща ми ме заведе на терапевт и постепенно започнах да се оправям.
— Но не и когато си с мъже.
— Това е съвсем друга история — въздъхна Грейс. — Като тийнейджърка бях доста невзрачна и момчетата в училище не ми обръщаха особено внимание, освен ако не им хрумнеше да ми се подиграват.
— За какво точно ти се подиграваха?
Грейс сви нехайно рамене. Тези стари спомени вече не й причиняваха болка. Беше го преживяла много отдавна.
— Затова че нямах бюст, ушите ми стърчаха и цялата бях в лунички.
— Бюст?
— Гърди.
Грейс буквално почувства горещия му поглед върху гърдите си. С периферното си зрение видя, че не се е излъгала. Всъщност я гледаше така, сякаш вече бе свалил блузата и тъкмо…
— Имаш много хубави гърди.
— Благодаря — отвърна тя неловко, ала все пак й стана приятно от нетрадиционния комплимент. — Ами ти?
— Аз нямам бюст.
Каза го толкова сериозно, че Грейс избухна в смях.
— Нямах това предвид и ти прекрасно го знаеш. Какъв беше като тийнейджър?
— Вече ти казах.
Грейс го погледна заплашително.
— Не се шегувам.
— Нито пък аз — биех се, ядях, пиех, правех секс и се къпех. Обикновено — в този ред.
— Все още не искаме да допуснем никого до себе си, така ли? — попита Грейс риторично.
После, като истински терапевт, тя смени темата, избирайки нещо, за което предполагаше, че ще му бъде по-лесно да говори.
— Защо не ми разкажеш какво изпита първия път, когато се хвърли в битка?
— Нищо. Не изпитах нищо.
— Не се ли боеше?
— От какво?
— Че може да умреш или да бъдеш осакатен.
— Не.
Кратичката дума бе произнесена с искреност, която озадачи Грейс.
— Как може да не те е било страх?
— Невъзможно е да се боиш от смъртта, когато няма за какво да живееш.
Потресена от думите му, Грейс паркира пред къщата си.
Преценявайки, че ще е по-добре да отложат един толкова сериозен разговор за друг път, тя слезе от колата и отвори багажника. Джулиън извади торбите и я последва в къщата.